Вилендорфската Венера – тази статуетка е на възраст от около 30 000 години и продължава да пленява любителите на изкуството по целия свят до ден днешен.
Произведението се е превърнало в символ не само на първобитното творчество, но и на самата ни представа за изкуството като цяло.

Безброй творци са намирали вдъхновение в образа на римската богиня Венера. Първоначално тя е известна като богиня на пролетта, а по-късно – на красотата и любовта.
Родена от морската пяна, римската богиня Венера е била съпруга на бог Вулкан и майка на Купидон. Аналог на Венера в древногръцката митология е богинята Афродита.

Венера от Милос от 2 век пр.н.е. е може би най-известната скулптура на богинята, но тя не е най-старата. Венера от Вилендорф предшества самия мит за Венера с повече от 20 000 години.

Открита в началото на 20-и век, малката статуетка е получила името Венера въз основа на убеждението на изследователите, че е олицетворение на плодородието. Въпреки че тази хипотеза се е наложила през годините като достоверна, все още историци, археолози и други експерти в областта не са напълно сигурни и единодушни за нейното предназначение, както и за произхода й. Това прави скулптурата една от най-загадъчните в света!

Вилендорфската Венера е открита през 1908 г. от австрийския археолог Йозеф Сомбати на палеолитното находище край село Вилендорф в Австрия. Статуетката е издълбана от варовик и изобразява женска гола фигура.
Интересно е, че този материал липсва в района, където е открита скулптурата. Вероятно варовикът е бил добит от масив близо до чешкия град Бърно, разположен на почти 140 км от село Вилендорф.

Първоначално археолозите датират скулптурата на около 10 000 г. пр.н.е. По-нататъшните проучвания обаче водят до установяване на все по-ранен произход. През 70-те години се стига до заключението, че статуетката е на около 20 000 години. След анализ от 1990 г. на скалните слоеве, в които е намерено парчето варовик, датата е променена на периода между 25 000 и 30 000 г. пр.н.е. – хипотеза, която остава най-разпространена и днес.

Фигурката на Венера е оцветена с червена охра – любимият червен цвят на първобитния художник. Главата е без лице, но е украсена с повтарящ се мотив, наподобяващ сплетена коса или шапка. Още по-завладяващ е начинът, по който скулпторът е оформил тялото ѝ – чрез преувеличаване на пропорциите и подчертаване на типично женските анатомични особености, свързани с плодовитостта.

Днес статуетката се съхранява в Природоисторическия музей във Виена.

Днес в Европа и Азия са открити общо около 144 фигурки, наподобяващи Венера от Вилендорф. С размерите си от 4 до 25 см височина, те запазват своите задължителни сходства през хилядолетията, което показва, че нуждата от изработването на такива статуетки е била повсеместна и сходна по целия свят. Всички те са наречени „палеолитни Венери“.