Перспективата е изключително важен похват в изобразителното изкуство. Тя създава усещане за пространство, дълбочина и обем при изобразяването на фигури, предмети и цели композиции.

Перспективата е начин, при който даден предмет или група от предмети се изобразяват върху плоскост така, че да се създаде илюзия за пространственост.

Праисторическото изкуство показва, че от най-древни времена човекът е имал желание да пресъздава реалистично заобикалящата го действителност. Той е изградил умения, с които е съумявал да предаде усещането за пространственост в изображенията, сътворявани от него.

Усещането за пространственост в първобитното изкуство е постигано от художниците по различен начин.

Полихромните рисунки в пещерата Алтамира (Испания) са прекрасен пример в това отношение.
Бизоните, чийто брой надминава многократно другите изображения на животни в пещерата, са представени доста детайлно. Всеки бизон е изрисуван с много малко на брой различни цветове, но те са така изкусно нюансирани, че да се получи ефектът на светлосянката.

Художниците са разполагали само с кафяво, червено, жълто – пигменти, добивани от различни видове охра, както и с черно (въглен), но са пресъздавали по много достоверен и завладяващ начин усещането за кожата, позата, дори за движението на животното. Художествените резултати са изумително реалистични!

Каква е била техниката?

Най-напред първобитните художници са рисували контурите с черен цвят, а след това са оцветявали изображенията с „тампон“, изработен от мъх или от животинска козина.

Някои от изображенията са разположени умишлено върху издатини на скалната повърхност.
По този начин е създавано усещане за обемност.

При промяна на ъгъла, от който зрителят наблюдава дадено изображение, то сякаш оживява. Същото се случва и когато променим силата и посоката на светлината – изображенията сякаш придобиват обем и се раздвижват.

Показателен пример е червената сърна от пещерата Алтамира. Коремът на животното е разположен върху естествена издатина на скалата. Този метод придава обем и създава ефект на светлосянка върху тялото на сърната, оцветено плътно и равномерно с червено багрило.

Най-общо казано, „усуканата перспектива“ е специфичен начин за представяне на пространството, при който една част от тялото на животно или човек се представя в профил, докато друга част от същия обект е показана фронтално.
Усуканата перспектива се среща за първи път в праисторическото изкуство, а след това се използва и в изкуството на Месопотамия и Египет.

Нека погледнем отново изображенията на бизоните, нарисувани по стените на пещерите. Телата им са представени в профил, докато главите или рогата са обърнати към зрителя.
При този похват за представяне на пространството могат да се видят едновременно две или повече различни гледни точки към животните.
Изображенията понякога са изцяло линеарно-контурни – използва се само линия за оформяне на контура на животното в профил, докато рогата са обърнати към зрителя.