След пауза от близо четири десетилетия, българската културна сцена отново отдаде дължимото на своите най-ярки критици и изследователи. На 23 април залата на Шипка 6 се превърна в център на интелектуалния дебат, по време на който бяха връчени възродените награди „Николай Райнов“. Събитието бе белязано от изящните звуци на виолата на Велян Ванков, който постави началото с класически пиеси.
Журито, съставено от авторитетни имена в областта, трябваше да направи своя избор измежду 18 силни номинации. Фокусът на оценките падна върху приноса на авторите през 2025 година, като целта на секция „Критика“ към СБХ е ясна: да се даде нов тласък на критическото мислене и да се стимулира качествената научна продукция в изкуството.
В категорията за цялостен принос бе отличена проф. Елка Бакалова. Нейната дългогодишна дейност като учен и преподавател бе определена като духовен стълб в общността. За оперативна критика журито отличи Сергей Георгиев, чийто аналитичен подход му осигурява специална авторска трибуна в бюлетина на Съюза на българските художници.
Научните трудове също получиха своето признание. Станислав Станев бе награден за задълбоченото си изследване на месемврийските църкви, а проф. Чавдар Попов бе отличен за мащабната монография „Изкуството: теория и история“. И двете отличия в тези направления бяха подкрепени от Художествена галерия – Казанлък.
Любен Домозетски грабна приза за кураторски проект с мащабната изложба, посветена на 130-годишнината от рождението на Васил Захариев. Неговата работа бе оценена заради прецизния архив и способността му да върне един голям творец обратно в центъра на съвременния историко-художествен дебат.
Това събитие не е просто формално раздаване на статуетки, а знак за завръщането на една традиция, която изглеждаше забравена. Партньорството с галерията в Казанлък и усилията на СБХ показват, че изкуствознанието в България има нужда от тези платформи, за да продължи да се развива и да се преосмисля в контекста на съвременните предизвикателства.
