Венецианското биенале винаги е било сцена за върхови постижения в изкуството, но тази година престижното събитие се превърна в арена на тежки геополитически сблъсъци. Алесандро Джули, италианският министър на културата, не скри разочарованието си от настоящата ситуация, заявявайки директно, че Владимир Путин е реалният победител на тазгодишното изложение. Този коментар дойде в контекста на завръщането на Русия с национален павилион, което предизвика вълна от недоволство в международната арт общност.
Министърът подчерта, че присъствието на руски творци, които не изразяват публично несъгласие с режима в Москва, е проблематично. Според него, макар художниците от свободния свят да имат правото на критика към своите правителства, ситуацията в руския павилион изглежда по-скоро като демонстрация на сила, отколкото като чисто художествено изразяване. Самият Джули отказа да присъства на официалното откриване, превръщайки отсъствието си в ясен политически знак срещу агресията на Русия в Украйна.
Руското участие под надслов „Корените на дървото са в небето“ не премина тихо. С участието на над 50 млади таланти, проектът бе съпътстван от атмосфера на триумф, далеч от всякакво смирение. Руският делегат Михаил Швидкой дори обяви, че опитите за изолация на руската култура са претърпели провал. Свидетели разказват за шумни празненства с шампанско и силна музика в деня на откриването, което допълнително нажежи страстите във Венеция.
Цената на това „културно завръщане“ обаче се оказа висока за самото Биенале. Институцията загуби грант от 2 милиона евро от Европейския съюз, а вътрешните сътресения доведоха до оставката на журито. Много от националните павилиони на други държави изразиха солидарност, като отказаха техните произведения да бъдат оценявани за голямата награда, превръщайки фестивала в поле за морален избор.
Джули насочи критиките си и към ръководството на Биеналето, по-конкретно към председателя Пиетранджело Бутафуоко. Министърът смята, че опитът да се запази „аполитична“ позиция в такъв напрегнат момент всъщност е направил услуга на воюваща държава. Според него в съвременния свят изкуството не може да бъде напълно отделено от етиката и международните санкции.
Интересно е, че твърдата позиция на министъра не се ограничава само до международната сцена. Малко след коментарите си за Венеция, той предприе решителни действия в собственото си министерство, уволнявайки висши служители заради отказ да се финансира документален филм за италиански студент, убит в Египет. Това показва един последователен подход на Джули към културата като инструмент за справедливост и политическа отговорност.
