Престижът на Венецианското биенале е изправен пред сериозно изпитание, след като вълна от недоволство обзади творческите среди. Над 70 участници, включително индивидуални автори и цели национални екипи, обявиха, че отказват да се състезават за най-коветния приз – „Златния лъв“. Този масов отказ не е просто жест, а акт на солидарност с петима членове на журито, които подадоха своите оставки в знак на протест.
В центъра на скандала стоят геополитическите напрежения и етичните дилеми, свързани с присъствието на Русия и Израел на форума. Въпреки опитите на организаторите да успокоят обстановката, като първоначално изключат тези държави от състезанието за наградата, напрежението ескалира, което доведе до пълния разпад на официалното жури.
Ситуацията принуди организаторите да променят концепцията на главното отличие, превръщайки го в „Лъв на публиката“ – награда, която вече ще бъде решена чрез гласуване на посетителите с билети. Паралелно с това, експозицията „В минорни тоналности“, замислена от покойната кураторка Койо Куох, стана арена на допълнителен бойкот, като почти половината от 111-те представени там творци отказаха да бъдат разглеждани за награди.
Мащабите на протеста са впечатляващи, като в списъка с оттеглили се държави фигурират Франция, Испания, Полша, Нидерландия, Белгия, Люксембург, Словения, Латвия, Литва, Ирландия, Финландия, Турция, Молдова, Швейцария, Косово, Еквадор и Гренада. Това превръща настоящото издание на биеналето в едно от най-политизираните събития в неговата история.
Протестите не се ограничават само до административни откази. Под егидата на Алианса „Изкуство, а не геноцид“ бе организирана историческа 24-часова стачка. По време на нея 27 павилиона бяха затворени или частично недостъпни, а много художници трансформираха своите творби, като добавиха палестински знамена и плакати, превръщайки изкуството в директен политически манифест.
