Руската Държавна дума прие на първо четене спорно законодателство, което дава на президента Владимир Путин правомощия да изпраща армията в чужбина. Официалната цел е защитата на руски граждани, които са били арестувани или преследвани от чужди съдилища или международни органи, не признати от Москва.
Законът предвижда военна намеса, ако действията срещу руснаците се считат за противоречащи на интересите на Руската федерация или нейния обществен ред.
Този ход идва на фона на сериозни предупреждения от НАТО и европейски разузнавателни служби. Германското BND и датското разузнаване сигнализират за риск от провокации в Балтика и потенциален мащабен конфликт в Европа. Генералният секретар на НАТО и френски военни лидери също призовават за бърза подготовка за сблъсък.
Експерти от Института за изследване на войната твърдят, че подготовката вече е в ход чрез преструктуриране на военните окръзи и създаване на бази до границата с Финландия, придружени от саботажи и смущения на GPS сигнали.
Конкретен казус включва България, която през март 2026 г. екстрадира двама руски граждани, обвинени в пране на пари, към САЩ. Русия реагира с официална нота за отмяна на решението.
Руското Министерство на външните работи е изготвило списък с държави, в които руските граждани са изложени на риск от арест по искане на американските служби. В списъка фигурират България, Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Нидерландия, Норвегия, Португалия, Румъния, Финландия, Франция, Чехия, Швейцария, Швеция и Естония.
