В сърцето на Манхатън, зад затворените врати на сградата „Бройер“, се разигра една от най-интригуващите, но и неуспешни операции на арт пазара през последните месеци. Вторият етаж на централата на „Сотбис“ бе превърнат в зона с ограничен достъп. Достъпът до него бил строго контролиран, а охраната следяла внимателно всеки опит за влизане. Необичайната секретност предизвикала любопитство дори сред хора от висшия мениджмънт на аукционната къща, които не били напълно наясно какво точно се подготвя.
Причината за тази засилена охрана била монументалната картина „Номер 19, 1951“ на Джаксън Полък – произведение, което се очаквало да привлече интереса на най-сериозните колекционери. Работата е изпълнена с масло и емайл и носи характерната за Полък енергия на абстрактния експресионизъм. Черните линии се преплитат агресивно върху повърхността и създават напрегната, почти хаотична мрежа от движение, ритъм и жест. Картината е собственост на Арне Глимчър, основател на галерия „Пейс“, и била предложена за продажба с цена от 50 милиона долара.
За да осигури успеха на сделката, „Сотбис“ подходила изключително внимателно и мобилизирала някои от най-опитните си хора. Звездният аукционер Оливър Баркър бил доведен специално от Лондон, за да участва в преговорите с потенциални купувачи. Подготвени били и специални видеоматериали, изпратени до ограничен кръг от избрани колекционери. Целта им била да подчертаят не само значимостта на творбата, но и факта, че собственикът не се разделя лесно с нея. Така около картината бил изграден образ на рядка възможност – произведение от висок клас, което не се появява често на пазара.
Парадоксът е, че опитът за продажба се случил в момент, който на пръв поглед изглеждал изключително благоприятен за Полък. Само три седмици по-рано друго негово произведение било продадено в „Кристис“ за впечатляващите 181,2 милиона долара. Това създало усещане, че интересът към художника е силен и че пазарът е готов да плати високи суми за негови ключови работи. Въпреки това оптимизмът на „Сотбис“ не се оправдал. Според някои експерти исканата сума от 50 милиона долара се оказала твърде висока за конкретната творба, което довело до липса на достатъчно сериозни кандидати.
В крайна сметка планираният търг е бил отменен. Това поставя отворени въпроси около съдбата на картината – дали тя е върната обратно при Арне Глимчър, или е намерила нов собственик чрез частна сделка, далеч от публичното внимание. Случаят ясно показва една все по-видима тенденция на пазара на изкуство: най-скъпите произведения все по-често се предлагат чрез затворени, почти „невидими“ търгове, предназначени само за ограничен кръг от купувачи. Тази стратегия обаче не винаги гарантира успех, дори когато става дума за име от ранга на Джаксън Полък.
Неуспешната сделка идва и в напрегнат момент за галерия „Пейс“. Почти по същото време Марк Глимчър обяви сериозни промени в бизнес модела на галерията. Те включват значителни съкращения на персонала, както и намаляване на броя на авторите, които ще се представят пред публика. На практика това означава отстъпление от модела на мегагалерията – структура, която през последните години разчиташе на бърза експанзия, големи пространства и широка мрежа от художници. На този фон неуспешният опит за продажба на Полък изглежда не просто като отделен пазарен провал, а като симптом за по-широка промяна на пазара на произведения на изкуството.
