Парижкият музей „Оранжери“ в момента е домакин на мащабна експозиция, посветена на един от най-необичайните творци в историята на живописта – Анри Русо. Изложбата, наречена „Анри Русо: Амбицията на живописеца“, събира около 50 емблематични творби, които разкриват сложния вътрешен свят на художника, дълго време подценяван заради липсата на академично образование.
Приживе Русо е бил обект на насмешки, наричан с ироничното прозвище „Митничаря“ заради ежедневната си работа по събиране на такси. Днес обаче директорът на музея Клер Бернарди подчертава, че благодарение на международно сътрудничество между френски и американски институции, публиката има редкия шанс да види творчеството му в нова светлина. Кураторите отбелязват, че въпреки „наивистичния“ етикет, поставен му от критиците на неговото време, Русо е притежавал стратегическа амбиция и усет към разнообразието на жанровете.
Вдъхновението за неговите буйни джунгли и екзотични сцени не идва от далечни пътешествия, а от илюстровани албуми и посещения в ботанически градини. Неговите платна, като прочутия „Лъв, гладен, се нахвърля върху антилопата“, притежават директност, която според Бернарди достига директно до съвременния зрител, докосвайки както мечтите, така и прикритите ни тревоги.
Специално място в изложбата заема шедьовърът „Спящата циганка“, предоставен от музея МоМА в Ню Йорк. Този факт напомня за ранното признание, което Русо получава в Съединените щати. Още в началото на 20-ти век американски колекционери и художници като Макс Вебер разпознават в неговия стил не детска наивност, а майсторско изпълнение с приказен чар.
Алберт Барнс, един от най-запалените му почитатели, навремето отбелязва, че в картините на Русо няма нищо неграмотно – напротив, те демонстрират прецизна техника, обвита в мистика. Днес, десетилетия по-късно, тази изложба доказва, че „Митничаря“ е бил много повече от аматьор; той е бил истински визионер, който е проправил пътя за модерното изкуство със своята смелост и уникално въображение.
