София се превръща в своеобразен прозорец към магията на Далечния изток чрез една изключителна изложба, превърнала се в ключов акцент на 37-те Дни на японската култура в България. В залите на Националната галерия посетителите имат уникалната възможност да се потопят в завладяващата еволюция на японското графично изкуство – една изящна визуална хроника, която проследява развитието на традицията от XVIII чак до XX век.
Представената колекция с право се нарежда сред най-богатите и значими сбирки в цяла Югоизточна Европа. Нейното търпеливо изграждане е плод на десетилетия целенасочени дипломатически усилия, активен международен културен обмен и поредица от изключително щедри дарения. Фундаментална роля за обогатяването на този фонд изиграва историческото споразумение за сътрудничество от 1975 г., както и традиционно силното присъствие на изтъкнати японски автори в рамките на престижното Международно биенале на графиката във Варна, чието начало е поставено през 1981 г.
Визуалното пътешествие започва с легендарната японска гравюра на дърво – укийо-е – превърнала се в абсолютен емблематичен символ на епохата Едо. Тази изящна техника полага фундаменталните основи на една специфична естетика, която в зората на миналото столетие органично се разклонява в две завладяващи и новаторски направления: шин-ханга (новите гравюри) и сосаку-ханга (творческите гравюри).
Докато направлението шин-ханга си поставя за цел да вдъхне нов живот на традицията, разчитайки на класическия колективен модел на работа между издател, художник, майстор-гравьор и печатар, движението сосаку-ханга дръзко пренаписва правилата. При него творецът категорично отхвърля рамките на студийната система, за да поеме абсолютен контрол над целия творчески акт. Изработвайки съвсем сам както първоначалната композиция, така и финалния отпечатък, авторът постига една безпрецедентна симбиоза – органично сливане на богатото японско наследство с новаторските, освободени принципи на европейския модернизъм.
След края на Втората световна война изкуството на Страната на изгряващото слънце започва своя нов, уверен диалог с останалия свят. Столичната колекция ревниво пази в своите фондове своеобразна историческа памет – безценни произведения, придобити още през далечната 1957 г. от изложбата на Мирчо Якобов. Този забележителен факт служи като ярко свидетелство за изненадващо ранното и изключително ползотворно възстановяване на културните мостове между България и артистичните среди в Япония.
В търсене на нови визуални хоризонти, през следващите десетилетия японските майстори започват все по-дръзко да експериментират с разнообразни печатни техники като литография, офорт, суха игла и мецотинто – иновативен размах, който окончателно утвърждава техния безспорен авторитет на световната арт сцена. Пълният мащаб на тази изумителна техническа виртуозност е разгърнат в настоящата експозиция, която превръща залите на Двореца в София в своеобразен мост между Изтока и Запада, очаквайки своите посетители от 17 септември до 8 ноември 2026 г.
