Докато светът е разтърсен от политически конфликти и протести, 61-ото Венецианско биенале се опитва да предложи нещо различно. Под ръководството на покойната куратор Койо Куох, темата „В минорни тонове“ цели да отдалечи посетителите от хаоса на настоящето и да ги насочи към интимността, грижата и вътрешния мир. Въпреки политическото напрежение, именно най-тихите и размислени експозиции успяват да завземат вниманието.
В японския павилон изкуството се превръща в акт на колективна грижа. Художницата Ей Аракава-Наш предлага на посетителите да се погрижат за бебешки кукли, облечени в забавни дрешки. Чрез смяна на пелени и четене на стихотворения чрез QR кодове, публиката е призована да се замисли за отговорността към бъдещите поколения и за света, в който те ще израснат.
Звукът става водещ инструмент за изследване на маргинализираните гласове. В полския павилон инсталацията „Течни езици“ на Богна Бурска и Даниел Котовски използва песни на китове и жестомимичен език, за да подчертае силата на „нечутите“ общности. Тук глухотата не се разглежда като увреждане, а като алтернативен начин на възприятие, който се разгръща най-свободно в подводна среда.
Подобен дух на уединение се усеща и в павилона на Светия престол. В експозицията „Ухото е окото на душата“, разположена в мистичен манастирски градински комплекс, посетителите се разхождат с слушалки, слушайки експериментална музика, вдъхновена от виденията на Света Хилдегарда Бингенска. Този акт на интроспекция е радикален отговор на бързото темпо на модерния свят.
Напълно различен, но също толкова силен е ефектът в австрийския павилон. Проектът „Seaworld Venice“ на Флорентина Холцингер е мрачна прогноза за бъдещето на града пред лицето на климатичните промени. С провокативни перформанси, включващи голи изпълнители и филтрирана урина, авторката ни принуждава да се сблъскаме с екологичната крехкост и нестабилността на човешките системи.
