Една необикновена среща между миналото и настоящето развълнува публиката в престижната зала на Берлинската филхармония. По време на гостуването на Софийската филхармония в немската столица, специален гост на първия ред бе 102-годишният Димитър Титов. Той е последният жив свидетел на зараждането на националния ни оркестър, започнал своя път като Царски военен симфоничен оркестър под ръководството на Саша Попов.
Историята на Титов е достойна за роман. През далечната 1942 година, едва на 19-годишна възраст, той е назначен за обоист с официален указ на цар Борис III. Историческият документ, влязъл в сила на 1 юни същата година, го определя за „музикантски ученик“ и кандидат подофицер в тогавашния елитен състав. Днес, живеещ от десетилетия в Берлин, ветеранът не пропусна възможността да види наследниците на своя оркестър на световната сцена.
Маестро Найден Тодоров не скри вълнението си от присъствието на столетника. Директорът на филхармонията сподели, че моментът, в който цялата зала е станала на крака, за да аплодира Димитър Титов, е превърнал вечерта в незабравимо преживяване. Самият музикант е поздравил диригента лично, споделяйки своята гордост от високото ниво на съвременния състав.
Музикалното събитие, състояло се на 26 април, бе организирано по покана на една от най-влиятелните европейски импресарски къщи. Програмата бе внимателно подбрана, за да демонстрира симбиозата между различните европейски традиции — от френската изтънченост до славянската симфонична широта. Визитата бе реализирана със съдействието на Българския културен институт в Берлин, подчертавайки ролята на културната дипломация.
Под палката на маестро Тодоров националният ни оркестър представи шедьоври на класиката. Публиката се наслади на виртуозното изпълнение на „Интродукция и рондо капричиозо“ от Камий Сен-Санс със солист цигуларката Шери Це. Вечерта продължи с емблематичния Концерт за пиано на Роберт Шуман, в който блесна Соджунг Парк, и завърши триумфално с Осмата симфония на Антонин Дворжак.
Това завръщане на Софийската филхармония в Берлин е не просто успех за българската култура, но и символичен мост между поколенията. Присъствието на музикант, чиято кариера е започнала с царски указ, напомня за дълбоките традиции и устойчивостта на българското изкуство през десетилетията.
