Венецианското биенале винаги е било огледало на световните обществено-политически процеси, но за своето 61-во издание събитието прави рязък завой. Вместо обичайната какофония от политически послания, тазгодишната концепция, заложена от покойната кураторка Койо Куо, ни кани към „In Minor Keys“ – търсене на тихите тонове, емоционалната свързаност и вътрешния покой.
Екипът на Куо реализира нейната визия, превръщайки Джардини и Арсенала в пространства за размисъл. С участието на 111 артисти, изложбата е структурирана около ключови мотиви като светилища, шествия, училища и почивка. Целта е посетителят да се откъсне от корпоративния ритъм на продуктивност и да се потопи в една по-бавна, сетивна реалност.
Централно място в изложбата заемат „архипелазите от оазиси“ – места, вдъхновени от личните пространства на значими артисти, като тайното ателие на Марсел Дюшан или двора на Иса Самб в Дакар. В същия дух на грижа, Линда Гуд Брайънт преобразява градина в градска ферма, поддържана от жени, преминали през затвора, подчертавайки връзката между изкуството и устойчивостта.
Националните павилиони също се трансформират в места за духовно преживяване. Ватиканът представя „звукова молитва“, вдъхновена от Хилдегард фон Бинген, докато павилионът на Катар предлага мултидисциплинарно пространство с филми, скулптури, музикални изпълнения и кулинарни изкушения, създавайки среда за истински културен обмен.
Мотивът за шествието и карнавала служи като метафора за колективното участие и временното преобръщане на властовите структури. Артисти като Ник Кейв и Даниел Линд-Рамос изследват ритуалите на общността, докато архитектурният подход на Wolff Architects, вдъхновен от Габриел Гарсия Маркес и Тони Морисън, превръща изложбата в силно сетивно преживяване, а не просто в суха теория.
Участието на публиката достига своята връхна точка в японския павилион с проекта на Ей Аракава-Наш. Посетителите са поканени да се грижат за кукли-бебета, превръщайки се в активни участници в акт на колективна емпатия и грижа, който е в пълно съзвучие с философията на това биенале – да се спрем и да се вслушаме в другия.
