Когато един от най-значимите средновековни паметници – Гобленът от Байо – най-накрая пристигна в Лондон, очакванията бяха за безспорен културен триумф. Вместо това обаче, Британският музей се превърна в арена на разгорещени политически сблъсъци. Изложбата, която трябваше да послужи като мост между историята и изкуството, бе посрещната не само от хиляди любопитни посетители, но и от активисти, твърдо решени да осветят тъмната страна на нейното финансиране.
Организацията Energy Embargo for Palestine прекъсна тържествената атмосфера в Голямата зала на музея с дръзка акция. Отклонявайки вниманието от вековния оригинал, активистите разпънаха собствено платно, превърнало се в своеобразен „гоблен на народа“. Това колективно произведение, създадено съвместно с местни общности, носеше тежки послания срещу насилието и директни призиви за спиране на финансовата подкрепа за военни конфликти под наслова „спрете да финансирате геноцида“.
В епицентъра на скандала попадна името на Игор Тулчински – милиардер от беларуски произход, чието дарение от 6,8 милиона долара направи възможно историческото транспортиране на шедьовъра от Франция до английската столица. Разкритията, че Тулчински е финансирал обекти в незаконни израелски селища на окупирания Западен бряг (които вече са обект на британски санкции), предизвикаха вълна от обществено възмущение. За активистите това е пряко доказателство за порочната връзка между елитното културно меценатство и подкрепата за политики, остро осъждани от международната общност.
Критиките обаче не спират дотук. Протестиращите настояват за незабавното прекратяване на дългогодишното партньорство на музея с петролния гигант British Petroleum (BP). Те изтъкват факта, че Британският музей остава последната голяма културна институция в Лондон, която все още не е прекъснала връзките си с индустрията на изкопаемите горива. Исканията им са категорични: преименуване на спонсорираните зали, анулиране на договорите с компании от списъка на BDS и създаване на независим етичен комитет, който да гарантира гласа на служителите при избора на бъдещи партньори.
Този многопластов конфликт поставя ребром въпроса за моралната цена на изкуството в съвременния свят. Докато служителите и обществото все по-настойчиво изискват прозрачност и етичност, ръководството изглежда в капан – разкъсано между острата нужда от колосални частни средства за мащабни експозиции и репутационния риск, който носят спорните дарители. Така Гобленът от Байо, изтъкан да прославя битки отпреди хилядолетие, днес се оказа в центъра на една съвсем модерна война – война за ценности и корпоративна отговорност.
