В свят, който често ни залива с агресия и политическа несигурност, Иванка Павлова избира своя личен път към светлината. Новата ѝ книга „До последен дъх“ не е просто сборник със стихове и проза, а своеобразен отговор на болката от съвременната действителност. Авторката признава, че е преминала през период на творческо мълчание, продиктуван от разочарованието от глобалните конфликти и общественото безразличие.
За Павлова писането се превръща в акт на самолечение. Както сама споделя, в моменти на пълна празнота тя се е изтеглила „за косата като барон Мюнхаузен“, търсейки спасение в словото. Тази книга съчетава кратки форми и лични размисли, които анализират човешката природа – от крехкостта на едно кокиче, попарено от февруарския студ, до сложните етични въпроси за отношението ни към възрастните хора и ужаса на войната.
Професор Венелин Терзиев, който представя творчеството на Павлова, отбелязва, че нейната поезия е преминала през еволюция. От някогашната романтична описателност днес тя преминава към директен, реалистичен и силно въздействащ изказ. В текстовете ѝ читателят открива не само лична болка, но и философско изумление пред съвършенството на природата – от багрите на орхидеите до чудото на човешкия живот.
Книгата е уникална и с това, че включва отзиви за предишни творби на авторката, превръщайки се в своеобразен диалог с нейните почитатели. Павлова вярва, че творецът има смисъл да създава дори в най-тъмните времена, защото „най-тъмно е точно преди разсъмване“. Това издание не е просто сборник, а свидетелство за една неподправена чувствителност, която отказва да се предаде пред цинизма.
С това издание издателство „Фараго“ ни напомня, че словото остава един от малкото ни приюти. Във всяка строфа на Иванка Павлова откриваме истина, която не търси тишина, а приканва към осмисляне на света. „До последен дъх“ е покана да се вгледаме в „нещата, които са като нищо на света“ – онези малки, но съществени искри смисъл, които ни правят хора.
