В края на април 2026 година Сливен се превърна в център на историческата памет. Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ отвори вратите си за мащабна документална изложба, посветена на 150-годишнината от Априлското въстание. Проектът, реализиран в сътрудничество с Националната библиотека и Държавния архив, предложи на посетителите задълбочен поглед върху събитията във Втори революционен окръг.
Експозицията „Априлското въстание във II Сливенски революционен окръг – хронология на подвига“ не беше просто сбирка от артефакти, а истински разказ за саможертвата. Чрез богат набор от ръкописи, периодични издания, снимки и архивни документи, присъстващите проследиха пътя на въстанието – от първоначалните планове до трагичното му потушаване. Специален акцент бе поставен върху дейността на комитетите в Сливен и Ямбол, както и върху бойния път на четите на Стоил войвода и Таню войвода.
Един от най-впечатляващите елементи на изложбата бяха портретите на апостолите Иларион Драгостинов, Георги Икономов, Георги Обретенов, Таню войвода и Стоил войвода. Тези творби, създадени от художника Петър Станимиров специално за годишнината, направиха своя дебют пред публика, преди да станат част от постоянния фонд на библиотеката. Те придадоха лице на историята, превръщайки сухите факти в живи образи на героите.
Историческата истина бе представена без прикраси. Чрез оригинални писма на Сливенския митрополит Серафим до Екзарх Антим I, посетителите се запознаха със свидетелствата за зверствата в Сливен и село Бояджик. Тези документи напомниха за високата цена, платена от народа в името на свободата, и за необходимостта от съхраняване на паметта за тези мрачни, но героични времена.
Огромният интерес към инициативата доказа, че историята продължава да вълнува младите поколения. Над 900 ученици от различни училища в Сливен, включително възпитаници на ПМГ „Добри Чинтулов“ и ПГХТ „Акад. Неделчо Неделчев“, преминаха през залите на библиотеката. Заедно с краеведи и педагози, те се докоснаха до подвига на предците си, потвърждавайки, че духът на Априлци остава жив в съзнанието на днешните българи.
