Ватиканът започва безпрецедентна реставрация на Лоджията на Рафаело – една от най-ценните галерии в Апостолическия дворец. Това е първият толкова мащабен опит за почистване и възстановяване на пространството от повече от 500 години насам. Проектът ще продължи пет години и ще обхване внимателна консервация на стенописите, таваните и декоративните елементи.
Лоджията е истинска съкровищница на ренесансовото изкуство. Тя се състои от 13 арки, богато украсени с фрески, библейски сцени, растителни орнаменти и декоративни мотиви. С времето това пространство се превръща в един от най-влиятелните образци на ренесансовата декорация. Впечатлението, което оставя, е толкова силно, че вдъхновява множество копия, включително цялостна реплика в Ермитажа в Санкт Петербург.
Стенописите са създадени между 1517 и 1519 г. по поръчка на папа Лъв X. Те принадлежат към последния и изключително значим период от творчеството на Рафаело – след прочутите му „Станци“ във Ватикана и проектите за гоблени. Затова реставрацията има не само техническа, но и огромна културна стойност: тя цели да съхрани едно от големите свидетелства за зрелия Ренесанс.
Проектът е оценен на 5,5 милиона щатски долара и ще бъде насочен към запазване на крехките фрески, които през вековете са били подложени на сериозни увреждания. Първоначално Лоджията е била открита към външната среда и е страдала от дъжд, вятър и температурни промени. По-късно поставените прозорци са ограничили директното влияние на времето, но са създали друг проблем – задържане на влага и топлина, което постепенно е влошило състоянието на стенописите.
Заради деликатното състояние на живописта реставраторите ще използват изключително прецизни методи. Почистването ще се извършва основно с ръчни лазери, чрез т.нар. „сух“ метод. Това е особено важно, защото използваните бои са водоразтворими и всяка намеса с течности би могла да причини допълнителни щети.
Наред с реставрацията Ватиканът планира и подмяна на прозорците. Новото специално стъкло ще филтрира вредните UV лъчи и ще осигури по-добра защита от слънчева светлина, влага и температурни колебания. Така проектът няма да бъде само възстановяване на вече увреденото, а и дългосрочна мярка за опазване на едно от най-ценните пространства в историята на европейското изкуство.
