Напрежението между Мексико и Испания достигна критична точка заради съдбата на 18 шедьовъра на легендарната художничка Фрида Кало. Конфликтът възникна, след като испанската банка Сантандер пое контрола върху значителна част от колекцията „Гелман“, включваща общо 160 творби на водещи мексикански автори.
В мексиканските артистични среди се надигна вълна от недоволство. Според местното законодателство, произведения, обявени за национални паметници на културата, не могат да напускат страната за постоянно. Страховете на експертите бяха подхранени от изказване на Даниел Вега Перес, директор на музея „Фаро Сантандер“, който намекна за възможна „гъвкавост“ при подновяването на разрешителните и дори за постоянно излагане на платната в Испания.
Над 400 творци, историци и куратори изпратиха отворено писмо, настоявайки за пълна прозрачност. Те питат защо за творбите на Кало се допускат изключения, които приличат на де факто износ, докато за други автори важат стриктни правила за временен престой в чужбина. Искането им е за обществена консултация, която да предотврати създаването на опасни правни вратички.
От своя страна, мексиканското правителство, начело с президента Клаудия Шейнбаум Пардо, защитава сделката като напълно законна. Министърът на културата Клаудия Куриел де Икаса категорично заяви, че колекцията не е продадена и става въпрос единствено за временна експозиция. Банка Сантандер също потвърди, че картините ще се завърнат в родината си, след като приключи периодът на износ.
Въпреки че откриването на музея в Испания бе отложено за септември по молба на мексиканските власти, скептицизмът остава. Споразумението е валидно до 2030 година с опция за удължаване, което кара критиците да се съмняват в крайния срок. За момента планът остава непроменен – 18-те платна заминават за Испания през септември, а завръщането им е планирано за 2028 година.
