Наблюдаваме интересна трансформация в начина, по който се управлява държавата. Изборите, макар и основен демократичен механизъм, често се превръщат в параван, зад който партийните апарати подреждат своите кадри, а не непременно най-способните експерти. Въпреки че на терена излизат нови лица, те бързо биват абсорбирани от тромавата машина на статуквото, което поставя под въпрос ефективността на самата партийна система.
В момента се намираме в етап на „еволюционна революция“. Бурните политически страсти от последните години принудиха гласоподавателите да търсят по-прагматични решения. Онези политици, които залагаха на агресия и празнословие, бяха изтласкани в периферията, получавайки своя „червен картон“ от обществото. На тяхно място идват фигури, които претендират за промяна, но всъщност са добре познати лица от минали политически цикли.
Пред новите управляващи стои тежък изпит. Големият въпрос не е дали имат желание, а дали притежават необходимия опит, капацитет и смелост, за да превърнат обещанията в реални обществени ползи. Историята ни учи, че „спасителите“ често бързо губят инерция, когато се сблъскат с реалността на държавното управление.
Остава ни само да наблюдаваме дали личните амбиции на днешните лидери ще се синхронизират с нуждите на гражданите. Както е казал Чърчил, демокрацията е несъвършена, но все още не сме открили по-добра алтернатива. Времето ще покаже дали този път управлението ще бъде устойчиво или поредният епизод на пропуснати възможности.
