Представете си най-старият мост в Париж, който внезапно започва да изчезва под погледа на хилядите преминаващи. Това не е магическа илюзия, а най-новият амбициозен проект на JR, известен като „френския Банкси“. С инсталацията „La Caverne du Pont Neuf“ той превръща историческата забележителност в гигантска скална пещера, която буквално поглъща архитектурата от XVII век.
Зад този визуален шок стои невероятно инженерно решение. Макар да изглежда масивна, конструкцията е изградена почти изцяло от въздух. 80 текстилни арки, създадени от ръцете на занаятчии от Бретан, обгръщат огромно пространство от 20 000 кубически метра, но тежат едва пет тона. Инсталацията е проектирана така, че да не нарани нито един камък от оригиналния мост, а при евентуална повреда в захранването, тя е репетирана да се срути плавно, без да създаде риск.
Проектът е дълбок поклон към наследството на Кристо и Жан-Клод. През 1985 година този същият мост бе опакован в златиста материя – акт, който промени разбирането за публичното изкуство. JR не просто следва стъпките на своите предшественици, а се опитва да „събличи“ града, връщайки обработения камък към първичния му вид на варовикова кариера.
Посетителите, които преминат през мрачния 120-метров тунел, ще се почувстват сякаш са изгубили представа за времето. Опитът е засилен от „минерално“ жужене, композирано от Тома Бангалтер от Daft Punk, и добавена реалност, разработена от Snap, която разкрива скрити детайли. Това е покана за пълен стоп в един от най-оживените райони на Париж.
Концепцията обаче носи и сериозно предупреждение. JR използва алегорията на Платон за пещерата, за да ни напомни за съвременните ни „затвори“ – смартфоните. Според него алгоритмите в социалните мрежи са станали нашата нова реалност, като ироничното е, че повечето хора ще заснемат тази физическа пещера именно през екраните си.
Инсталацията ще бъде отворена за публиката от 6 до 28 юни, като в този период Пон Ньоф ще бъде затворен за движение. След края на проекта платът ще бъде рециклиран, а мостът ще се върне в своя първоначален блясък. Точно както въздухът, това изкуство не оставя белези, а само спомени за едно кратко бягство от градския шум.
