В един необичаен дипломатически сблъсък, руският посланик Елеонора Митрофанова насочи критиките си не към политическата сцена, а към прашните лавици на историята. В последното си медийно участие тя изрази остро недоволство срещу Държавна агенция „Архиви“, обвинявайки институцията в „пренаписване на историята“. Причината за този гняв е официалното признание на архивите за окупационния характер на присъствието на съветската армия в България след 1944 година – факт, който очевидно не съвпада с официалната линия на Кремъл.
Посланичката не спести думи, определяйки демонтирането на съветските паметници като „цинична политика“ и симптом за липса на свобода на словото у нас. Парадоксално е, че обвиненията в цензура идват от представител на държава, където свободното изразяване често води до съдебни зали. Според Митрофанова, България и Европа вървят към „диктатура“, а русофобията се е превърнала в доминираща идеология, която пречи на обективния поглед върху миналото.
По време на разговора бяха изложени и доста смели исторически теории. Митрофанова описа Втората световна война като сблъсък с „нацистки Европейски съюз“, твърдейки, че едва ли не цялата европейска индустрия е работила за Хитлер. В този контекст тя защити действията на Русия в Украйна, интерпретирайки съвременната „украинизация“ като форма на неонацизъм. Тези изказвания целят да оправдаят военните действия чрез призмата на миналото, пренебрегвайки суверенитета на съвременните държави.
Особен акцент бе поставен върху съдбата на паметниците в Източна Европа. Митрофанова изрази възмущение от премахването на монументи в Украйна и балтийските страни, като не пропусна да спомене и демонтажа на Паметника на Съветската армия в София през декември 2023 година. За нея тези актове не са израз на национално самоопределение, а „оскверняване“ и „борба със символите“, която според нея задълбочава разделението в обществото.
Интервюто завърши с внушението, че политическата нестабилност и честите избори в България са пряко следствие от опита на страната да се дистанцира от руското влияние. Въпреки че историческите документи в архивите разказват за изнесени национални богатства и държавни документи от съветската армия, дипломатическият тон остава фокусиран върху една „истина“, която обаче изглежда коренно различна през обектива на официалните институции и този на руското посолство.
