Когато Кристофър Нолан реши да се върне към корените на западната литература с новата си „Одисея“, той не се стремеше към буквално възпроизвеждане на митовете. Вместо това, режисьорът предлага смела интерпретация, която провокира дискусии още преди премиерата на 17 юли. В центъра на споровете е кастингът, който смело разчупва традиционните представи за античните герои, поставяйки Лупита Нионг’о в ролята на Елена и Зендая като богинята Атина, докато Елиът Пейдж дава живот на Ахил.
За Нолан този филм не е исторически урок, а „спекулация на миналото“. Той прави паралел със своя „Интерстелар“, където бъдещето беше изградено върху научни хипотези. В случая с Омир, подходът е сходен – режисьорът търси най-възможната и визуално въздействаща версия на древността, приемайки, че изкуството има правото да бъде субективно и дори противоречиво за консервативните зрители.
Епичният мащаб на продукцията е подкрепен от впечатляващ ансамбъл. Мат Деймън поема ролята на Одисея, докато Ан Хатауей и Том Холанд се появяват като Пенелопа и Телемах. Към тях се присъединяват Чарлийз Терон в ролята на Калипсо, Робърт Патинсън като Антиной, както и Джон Бърнтол и Бени Сафди, които въплъщават образите на Менелай и Агамемнон.
Един от най-интригуващите избори в проекта е участието на рапъра Травис Скот. Нолан обяснява, че неговата роля като бард е метафора за начина, по който епосите са се предавали – от уста на уста, в ритъм и импровизация, което според него е пряк предшественик на съвременния рап.
Визуалният език на филма също е обект на внимание, особено черната броня на Агамемнон. Макар някои да я сравняват с костюмите на супергерои, Нолан се опира на археологически теории за почернения бронз. Целта на костюмената дизайнерка Елън Миройник е била да подчертае високия статус на владетеля чрез материали, които в античността биха били изключително скъпи и редки.
