Ако сте останали разочаровани от биографични филми, които жертват дълбочината на личността за сметка на лъскав маркетингов продукт, новият проект на Антоан Фукуа вероятно ще ви остави със същия горчив вкус. Филмът „Майкъл“ представя живота на Краля на попа, но го прави по начин, който прилича повече на старателно редактирана рекламна брошура, отколкото на истинско киноизкуство.
Сюжетът проследява възхода на Джаксън от дните му с Jackson 5 до ерата на албума „Bad“ през 1987 г. В главната роля виждаме Джаафар Джаксън, който прави забележителна имитация на своя чичо, но е ограничен от сценарий, който избягва всякаква форма на драматичен конфликт. Режисьорът и екипът му са се постарали да изтрият от историята всичко, което би могло да хвърли сянка върху образа на певеца – от напрегнатите отношения с баща му Джо до личните му борби с тялото и травмите от ранната слава.
Вместо да изследва човека зад иконата, продукцията предпочита да ни покаже сцени, изградени изцяло по волята на наследниците му. Особено фрапантни са моментите, в които Майкъл е изобразен в болници край леглата на болни деца – сцени, които изглеждат като нагласен опит за изчистване на репутацията пред лицето на многобройните противоречия в живота му. Филмът е толкова стерилен, че лишава зрителя от възможността да разбере какво всъщност е превърнало едно момче в най-голямата музикална звезда на века.
Тъжно е да видиш как талантливи творци, включително сценаристът Джон Логан, са вложили усилия в подобен безличен и подсладен сценарий. Въпреки че Джаафар Джаксън се старае максимално, филмът е толкова притеснен да не засегне никого, че в крайна сметка не казва нищо смислено. Резултатът е повърхностно преживяване, което само подсилва усещането, че истинското наследство на артиста е погребано под планина от корпоративен контрол.
Ако търсите документална достоверност, тук няма да я намерите. „Майкъл“ е филм, създаден да продава носталгия и хитове, оставяйки истинската история някъде далеч в сянката на маркетинговия успех.
