Паметта не е просто склад за отминали събития, а жива материя, върху която градим бъдещето си. С тази философска нагласа художничката Силвия Богоева представя своята най-нова изложба „Присъствие“ в уютното пространство на варненската галерия „Папийон“. Експозицията е покана за диалог с времето и личностите, които са оставили незаличима следа в културния ни код.
В центъра на творческите търсения на Богоева стои човекът – неговата антропология, емоция и дух. Тя не просто рисува портрети, а изследва присъствието на фигури като Георги Парцалев и Крикор Азарян. За художничката е мисия тези имена да не избледняват в съзнанието на по-младите поколения, затова ги претворява с уважение и дълбока емоционалност, вдъхновена от семейната любов към големите артисти.
Но изложбата „Присъствие“ не е само поглед към легендите. В платната и рисунките оживяват и близки до сърцето ѝ хора, както и случайни образи, уловени по пътя. От портрета на реставратора Мартин Копецки, прегърнал вярното куче на авторката, до нейни съученици от детството – всяко лице е разказана история, запечатана със спонтанност и искреност. Художничката споделя, че интересът ѝ към изследването на човешкия характер датира още от ранна възраст и никога не е стихвал.
Пътешествията също оставят своя отпечатък върху творчеството на Богоева. Любимата Венеция и романтичният Париж са вечен източник на вдъхновение, но Варна заема специално място в тази колекция. Интересен акцент е изображението на Паметника на българо-съветската дружба, който в нейната интерпретация плува сред водната шир – плод на престоя ѝ в емблематична вила в града, свързана с историята на българското кино.
Когато става въпрос за техника, Силвия Богоева признава своята слабост към въглена. В него тя открива категоричност и острота, които съответстват на темперамента ѝ. Въпреки че борави майсторски с маслени бои и акрил, именно рисунката е нейната зона на най-голяма искреност. Процесът ѝ често е съпътстван от здравословна самокритичност, като нерядко един портрет преминава през десетки трансформации, преди да бъде завършен според нейните високи изисквания.
За Богоева да бъдеш художник е привилегия, която изисква постоянно търсене и отказ от механичното изпълнение. Тя избира обектите си със сърце и държи на личното удоволствие от творчеството, вместо да се възприема като част от сферата на услугите. В бъдеще авторката планира да не изоставя и скулптурата – нейната голяма любов в изкуството, като продължи да надгражда върху здравата основа на съхранената памет.
