В коридорите на Брюксел се усеща осезаемо промяна в тона. Европейската комисия, водена от Урсула фон дер Лайен, започва да заема много по-твърда позиция спрямо Пекин, като в разделите по търговията все повече глас получават т.нар. „ястреби“. Основната цел е да се противопоставят на несправедливата конкуренция, която застрашава европейската индустрия, като се обмислят радикални мерки за защита на вътрешния пазар.
Един от най-силните сигнали за промяна дойде от Германия, където рекордният търговски дефицит от 87 милиарда евро с Китай действа като студен душ за Берлин. Ситуацията се влоши допълнително, след като САЩ наложиха тежки мита върху китайските стоки, което принуди Пекин да пренасочи излишните си капацитети в сектори като стоманата и химикалите именно към Европа. Французките експерти предупреждават, че разликата в производствените разходите е станала непосилна, достигайки до 60% в някои технологични сегменти.
Европейският съюз се намира в сложна дилема. От една страна, Брюксел разполага с т.нар. „търговска базука“ – Инструмент за борба с принудата (ACI), който позволява бързи отговори чрез мита и ограничения. От друга страна, Европа остава критично зависима от Китай за доставките на литиеви батерии, соларни панели и медицински изделия, което прави пълното затваряне на пазара практически невъзможно в краткосрочен план.
Вътрешното единство на блока обаче остава под въпрос. Докато Франция и Белгия настояват за безкомпромисна линия за защита на гражданите и икономиката, Испания и части от германското ръководство все още търсят начини за запазване на по-близки връзки и нови търговски споразумения. Разминаването в позициите на държавите членки е основната пречка пред активирането на най-тежките санкционни механизми, тъй като за тях е необходима квалифицирана мнозинство.
