Легендите на рока The Rolling Stones се завръщат с нов студиен албум, озаглавен „Foreign Tongues“. Проектът, който се очаква на 10 юли, обещава звездни колаборации с имена като Пол Маккартни и Робърт Смит от The Cure. Въпреки вълнението около музиката, феновете бяха зашеметени от една специфична подробност – визуалното оформление на тавата.
Обложката представлява странен колаж, наподобяващ пъзел от лицата на Мик Джагър, Кийт Ричардс и Рони Ууд. Това е поредният пример за това колко фатална може да бъде грешната преценка при дизайна на албум. В индустрия, където първото впечатление е всичко, подобни артистични решения често остават в историята като „катастрофични“.
Нека погледнем истината в очите: дори велики групи като The Rolling Stones, които имат емблематични корици като „Sticky Fingers“, могат да се подхлъзнат. Новият им дизайн повдига въпроса – дали музикантите понякога губят връзка с реалността, когато избират как да представят труда си? За щастие, музиката в „Foreign Tongues“ се очаква да бъде на ниво, съдейки по синглите „Rough and Twisted“ и „In The Stars“.
Когато говорим за „най-лошите корици на всички времена“, списъкът е дълъг и болезнен. От Paddy Roberts с неговия „Songs For Gay Dogs“ (1963), който е плод на епохата си, до сюрреалистичния кошмар на Kevo Muney в „Baby G.O.A.T.“ (2019), където коза асистира при раждане на рапър – музикалната история е пълна с абсурди.
Някои обложки са просто нелепи, като тази на Limp Bizkit – „Chocolate Starfish and the Hot Dog Flavored Water“, чието заглавие и визия са толкова противоречиви, колкото и самите членове на бандата. Други, като „Old Sock“ на Ерик Клептън, изглеждат като аматьорски опити за графичен дизайн, направени с евтин софтуер. Всички тези примери ни напомнят едно: колкото и да е добра музиката, визуалната опаковка може да остави траен белег върху репутацията на изпълнителя.
За тези, които обичат да се ужасяват, списъкът с „неизвиними“ обложки продължава с имена като Lady Gaga, Justin Bieber и Corey Feldman. Всяка от тези творби носи своя уникален отпечатък на лош вкус или необяснима концептуална грешка. В края на краищата, музиката е за слушане, но тези обложки са доказателство, че понякога е по-добре просто да затворите очи.
