Фестивалът за изкуства Kunstenfestival des Arts в Брюксел превърна града в пространство, където социалните разломи и личните трагедии се трансформират в интимни спектакли. Вместо просто да наблюдаваме, зрителите са изправени пред суровата реалност на човешката уязвимост, пречупена през езика на танца и театъра.
Борис Шарматц ни потапя в гъстата тишина на своя проект „Muette“. Тук тялото, лишено от дрехи и музика, става единственият инструмент за изразяване на неописуемата болка. Вдъхновен от скандалите със сексуални злоупотреби в католическите училища, Шарматц създава образ на „тъжния клоун“, чиито бавни движения напомнят за белезите, които детските травми оставят в душата на възрастния.
Радикалният подход продължава и с Ромео Кастелучи, който превръща най-горния етаж на паркинг в Брюксел в пространство, напомнящо катедрала. В „To Carthage Then I Came“, базиран на изповедите на Свети Августин, шест актьори създават дистопична атмосфера, в която звукът от мокри коси, удрящи тръби, ехоира като акт на пълно подчинение пред висша, почти божествена сила.
Испанската режисьорка Анхелика Лидел пък разтърсва публиката с „El funeral de Mishima o el placer de morir“. Вдъхновена от ритуала на сеппуку на Юкио Мишима, тя изследва границата между живота и смъртта, превръщайки сцената в химн към неукротимата страна на съществуването.
Завършекът на фестивала е посветен на преосмислянето на семейните връзки в „Family Triangle“. Тайванските режисьори изследват темата за донорството на сперма и това как културните норми и законите ограничават желанието за родителство. Посланието е ясно: истинските връзки не са в кръвта, а в грижата и ангажимента.
Това пътешествие през най-мрачните и светлите кътчета на човешката психика приключва в Брюксел на 30 май.
