Сблъсъкът между съвременния художествен поглед и историческото наследство доведе до неочакван обрат в Националната портретна галерия в Лондон. Видеоинсталацията „Persistence“ на Хелен Камок беше премахната от експозицията след разгорещен спор около начина, по който творбата представя ролята на Уинстън Чърчил по време на глада в Бенгал през 1943 г.
В 40-минутния си филм Камок прави смело и провокативно сравнение между Оливър Кромуел и Чърчил, като поставя въпроса за тяхната отговорност за масовото страдание и глада сред населението. Макар критиката към британския премиер да е само един от елементите в произведението, именно тя предизвика най-силната обществена реакция.
Недоволството не закъсня. Консервативният вестник The Telegraph определи твърденията като фактически неточни, а историкът Андрю Робъртс, заедно с 50 членове на Камарата на лордовете, сред които и внукът на Чърчил, настоя произведението да бъде свалено. Според тях филмът предлага „идеологически мотивиран разказ“, а обвиненията към Чърчил са „грозни и исторически абсурдни“.
Спорът разкри колко различни могат да бъдат прочитите на едно и също историческо събитие. Робъртс защитава тезата, че гладът е бил причинен основно от природно бедствие и че британското правителство е предприело мерки за помощ. Икономистът Амартя Сен обаче предлага друга гледна точка. Според него трагедията е резултат не толкова от физически недостиг на храна, колкото от рязко покачване на цените, провали в британската военновременна политика и дълбоки социални неравенства.
Първоначално галерията защити правото на художествено изразяване и подчерта, че не е длъжна да споделя позициите на всички автори, които представя. Въпреки това самата Хелен Камок в крайна сметка реши да премахне инсталацията си. Институцията прие този жест като знак на уважение към хората, които са се почувствали засегнати от съдържанието на филма.
В последното си изявление Камок изрази тревога от натиска върху творците и културните институции да бъдат „доброжелателни“ или да премълчават неудобни теми. Тя подчерта, че способността да се задават трудни въпроси и да се преразглеждат утвърдени исторически разкази е жизненоважна за всяко здраво общество. Според нея именно изкуството е едно от най-силните средства, чрез които това може да се случи.
