Луис Бунюел и Салвадор Дали веднъж посещават парижката премиера на своя филм „Андалуското куче“ с джобове, пълни с камъни. Те очакват яростна реакция и физическа атака от страна на публиката, но вместо това срещат смаяно мълчание. Днес обаче подобен шок е почти невъзможен. В епохата на хроничния стрес и нормализираните психопатологии, ние сме станали кататонично безразлични, търсейки изход в йогата, терапията или маниакалния кариеризъм.
В този свят на свръхстимулация се появява Гийермо Лорка – 41-годишен чилийски провокатор с инстинкт на enfant terrible. Лорка разбира, че традиционният шок е мъртъв, затова използва наследството на визуалните изкуства от последните пет века, за да извади на повърхността нашите най-дълбоки страхове, тайни перверзии и потиснати травми. Неговият разказ е едновременно красив и морбиден, поетичен и извратен – истински портрет на западния човек през XXI век.
От техническа гледна точка Лорка е безупречен академичен живописец, макар и до голяма степен самоук. Но докато техниката му е класическа, тематично той е истински „визуален диджей“. Той миксира фройдизъм, сюрреализъм и еротомания, превръщайки се в тълкувател на буржоазното подсъзнание. Като индивидуалист, той не търси политическа позиция, а по-скоро изследва вътрешните демони на индивида.
Основният му инструмент е цитатът, който граничи с кражбата. В платната му херувимите на Рубенс се срещат със струпванията на Бош, а митологията на Актеон се преплита с жестокостта на Караваджо и Артемизия Джентилески. Присъствието на Дали е осезаемо, макар и без директно копиране. Картините му функционират като палимпсести – обелени слоеве, под които изникват японски гравюри и скрити интериори, балансирайки на ръба на кича, за да ни напомнят, че сънят на разума ражда чудовища.
Въпреки че Лорка е на крачка от творческото безсмъртие, той все още трябва да премине отвъд личните обсесии към императивите на реалното настояще. Неговите творби могат да бъдат видяни в изложбата „Отвъд магичното“ в Националната художествена галерия (Двореца) до 15 февруари.
