В своята фундаментална книга „Психология на перспективата и ренесансовото изкуство“ Майкъл Кубови разкрива неочаквана истина за майсторите на Ренесанса. Те не просто са търсели реализъм, а са използвали математическата перспектива като инструмент за предизвикване на духовни състояния у зрителя.
Тъй като по-голямата част от изкуството през XIV-XVI век е създадено по поръчка на Църквата, художниците са вплели сложни визуални стратегии в своите творби. Кубови, експерт по психология на възприятието, доказва, че нашият мозък е способен да улови триизмерната илюзия дори когато не заставаме в идеалния център на картината.
Този похват достига своя апогей в прочутата „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи. Чрез прецизно манипулиране на перспективата, Да Винчи успява да насочи подсъзнателното внимание на зрителя, превръщайки стенописа в инструмент за религиозно съзерцание, който функционира независимо от позицията на човека пред него.
