Появата на Вежди Рашидов в ефира на сутрешния блок на БНТ „Денят започва с Георги Любенов“ предизвика поредната вълна от коментари. За мнозина поканата към бившия министър на културата и председател на парламента е демонстрация на телевизионен цинизъм, целящ единствено генериране на рейтинг чрез провокация. Докато водещият поддържа фасада на професионална неутралност, зрителят остава с усещането, че става свидетел на внимателно режисиран спектакъл, в който гостът сам изгражда своя противоречив образ.
Историческата оценка за управлението на Рашидов тепърва предстои да бъде написана, но неговият стил на общуване вече се е превърнал в обект на лингвистичен анализ. Смесицата от народен жаргон, специфична граматика и директни, често груби метафори, които критиците наричат „веждизми“, се превърна в негова запазена марка. Тези изказвания варират от откровено комични до скандални, разкривайки един особен подход към публичната реч, който граничи с постмодерния абсурдизъм.
В интервюто Рашидов засегна редица теми, пречупвайки ги през призмата на личния си опит и характер. Ето някои от най-запомнящите се моменти от неговия анализ на актуалната политическа ситуация:
Относно държавното управление, той сподели: „Държавата требва да има власт в ръцете си един управник, за да управлява. Кога е имало двулична власт? Всичко останало е така… литература. Един министър-председател, едни министри, една партия. Вземат се бързи решения — това е най-доброто“.
По отношение на кадровата политика в институциите, Рашидов не спести остри думи: „Има едно оплакване, че там някаква нова звезда кадрува наляво-надясно. По мое време това не можеше да се случи. Нова звезда — некоя девойка, доколкот’ подочух, командва там нещо… Ми аз, ако без там… нали се сещате с тоя характер кво щеше да стане. Го изфърла от 17-ия етаж!“.
В заключение, бившият министър предложи своята визия за обществото: „Всеки народ е добър народ. Той е кат’ пластилин. Един народ, който се моделира от един бездарник, той е един лош народ. Нашият народ не е лош, просто е лошо моделиран. Хора, които един сладолед не са направили в живота си, не можеш да управляваш народ. Дайте да си опраиме народа“.
В крайна сметка, участието на Рашидов в медиите остава огледало на политическата ни реалност. Дали става дума за съзнателно търсен сеир или за опит за автентично изразяване, „веждизмите“ остават документ за едно специфично време, в което езикът на властта се сблъсква челно с нормите на добрия тон.
