Интересът към Фрида Кало продължава да бъде изключително силен, а новата изложба в лондонския Tate Modern го доказва още преди откриването си. С 41 000 предварително продадени билета експозицията поставя нов рекорд за институцията, като надминава дори изложбата на Дейвид Хокни от 2017 г., за която предварително са били продадени 32 000 билета. Този впечатляващ резултат показва, че образът на мексиканската художничка остава необикновено жив и разпознаваем за публиката по целия свят.
Проектът, озаглавен „Фрида: Създаването на една икона“, е създаден съвместно с Музея за изящни изкуства в Хюстън. Изложбата не се ограничава само до представяне на нейни картини, а проследява как Фрида Кало се превръща в глобален културен символ. Посетителите ще могат да видят над 30 нейни произведения, допълнени от лични вещи, документални фотографии и творби на други артисти, върху които тя е оказала силно влияние.
Централната тема на изложбата е идентичността. Чрез емблематични автопортрети като „Автопортрет с кадифена рокля“ от 1926 г. и „Автопортрет с разпусната коса“ от 1938 г. Фрида Кало превръща платното в пространство за лично и политическо изразяване. В тези образи се преплитат нейните феминистки убеждения, куиър себеусещане и животът с физическа болка и увреждане. В експозицията присъства и фигурата на Диего Ривера – неин съпруг и важна част от личната ѝ история, представен чрез негов портрет на Фрида от около 1935 г.
Особено интересен е акцентът върху връзката на Кало със сюрреализма. Макар Андре Бретон да я определя като „самосъздал се сюрреалист“, самата художничка винаги е отхвърляла това определение. Изложбата проследява международното ѝ признание в Ню Йорк и Париж чрез ключови произведения като „Рамката“, „Диего и Фрида“ и „Момиче с маска на смъртта“. Наред с тях са включени и творби на Кати Хорна и Леонор Фини, които разгръщат близки теми, свързани със сънищата, смъртта и подсъзнателното.
Влиянието на Фрида Кало далеч надхвърля времето, в което живее. Нейният образ и творчество вдъхновяват американското Чикано движение през 60-те години, както и съвременни художнички като Джуди Чикаго и Ана Мендиета. Важна роля за глобалната ѝ популярност има и биографията на Хейдън Ерера от 1983 г., преведена на повече от 25 езика.
Въпреки това, успехът на Кало е придружен от т.нар. „Фридомания“ – явление, при което нейният образ се превръща в маркетингов инструмент за продажба на парфюми, текила и дори кукли Барби. Този комерсиализъм е обект на сериозна критика. Кристина Кало, пра-племенница на художничката, предупреждава, че това е „нож с две остриета“, който рискува да изкриви истинското лице на Фрида като велик творец, превръщайки я в просто популярен продукт. 
Така изложбата в Тейт Модърн не е просто ретроспекция, а размисъл върху това как личната болка и идентичността на един човек могат да се превърнат в универсален език, който говори на милиони, но и как този език може да бъде консумиран от модерното общество. 
