През 2028 година културната карта на Ню Йорк ще претърпи мащабна трансформация, която ще развълнува почитателите на изкуството по целия свят. Две от най-значимите институции на Пето авеню – емблематичният музей „Метрополитън“ и специализираната в германско и австрийско изкуство „Нова галерия“, обявиха плановете си за официално сливане. Това обединение обещава да създаде нов културен център, който ще съчетава мащаба на световната съкровищница с интимността на частната колекция.
Според официалната информация, след финализиране на процеса, „Новата галерия“ ще продължи да посреща посетители на досегашното си място, но вече като неразделна част от структурата на своя по-голям съсед. Институцията ще носи новото име The Met Ronald S. Lauder – Neue Galerie, отдавайки почит на своя основател Роналд Лаудер. Това стратегическо партньорство ще позволи на филиала да запази своята уникална идентичност, докато се ползва от ресурсите и престижа на един от най-големите музеи в света.
Макс Холайн, който оглавява „Метрополитън“ от 2018 г., сподели своя ентусиазъм относно бъдещето на проекта. Той подчерта, че тази стъпка е жизненоважна за съхраняването на наследството, създадено от Лаудер. Холайн вярва, че по този начин галерията ще се превърне в музея, който винаги е трябвало да бъде – място, където германският и австрийският дух се срещат с глобалния контекст на изкуството.
Един от най-вълнуващите аспекти на това сливане е интегрирането на изключителна селекция от произведения на изкуството. Колекцията на „Новата галерия“ е истинска съкровищница, включваща шедьоври на Егон Шиле, Василий Кандински и Паул Клее. Към тях се присъединяват и творби на Габриеле Мунтер, Оскар Кокошка, Макс Бекман, Ернст Лудвиг Кирхнер и Франц Марк, които ще обогатят експозициите по невиждан досега начин.
Придобиването на тези важни произведения ще запълни съществена празнина в досегашните фондове на „Метрополитън“. Според ръководството, липсата на достатъчно представителни творби от германския модернизъм и австрийския експресионизъм е била осезаема, а сега този дефицит ще бъде коригиран по един наистина впечатляващ и авторитетен начин. Така публиката ще получи достъп до още по-пълен и задълбочен поглед върху европейската история на изкуството от началото на 20-и век.
