Европа и САЩ са в разгара на сложен диалог относно бъдещето на дигиталните регулации. След поредица от разговори във Вашингтон, еврокомисарят по търговията Марош Шефчович потвърди, че ЕС е отворен за дискусии, но категорично отказва да пренапише своите основни закони за технологиите. Въпреки натиска от администрацията на Доналд Тръмп, Брюксел остава непреклонен в защитата на своите стандарти за безопасност и конкуренция.
Основните точки на пречупване остават Акта за цифровите услуги и Акта за цифровите пазари. Белият дом ги разглежда като пречка за американските технологични гиганти, докато за европейските власти те са щит срещу незаконното съдържание и монополните практики. Шефчович подчертава, че макар законодателството да не подлежи на промяна, необходимостта от постоянен „дигитален диалог“ е по-голяма от всякога.
Търговските отношения са допълнително напрегнати от митата върху стоманата и алуминия. Тези наказателни такси от 50% остават в сила, като Вашингтон ги използва като лост за влияние върху европейската дигитална политика. Шефчович признава, че проблемът с митата все още не е решен, въпреки че двете страни успяха да постигнат напредък по други търговски въпроси през изминалото лято.
Въпреки различията, съществува общ враг, който обединява интересите на Брюксел и Вашингтон: свръхпроизводството на Китай. С близо 720 милиона тона излишък на стомана в глобален мащаб, Европа и САЩ се изправят пред сериозно предизвикателство. Шефчович предлага създаването на „стоманен пръстен“ като решение, което да предпази пазарите от евтиния внос, подкопаващ местните производители.
Перспективата за сътрудничество обаче се сблъсква с промяна в стила на управление отвъд Океана. Наблюдава се отлив от формални структури като Съвета по търговия и технологии, като американската страна предпочита директните преговори по специфични казуси. Това означава, че бъдещето на трансатлантическите отношения ще се гради върху практически решения, а не върху сложни бюрократични рамки.
