Германските органи за сигурност са в състояние на повишена тревога след разкриването на мащабна фишинг кампания, насочена директно към комуникационните канали на висши държавни служители и народни представители. Фокусът на атаките е популярното приложение за криптирани съобщения Signal, което се превърна в предпочитан инструмент за сигурна комуникация сред политическия елит в Берлин.
Според официални източници от германското правителство, зад тези злонамерени действия стои държавен кибер-актьор, като подозренията са насочени директно към Русия. Моделът на атаката е изключително дързък: потребителите получават измамни съобщения, представящи се за официална поддръжка на приложението. Жертвите биват подтиквани да въведат своя ПИН код, да отворят съмнителен линк или да сканират QR код.
Успешният пробив позволява на нападателите да получат пълен достъп до личната кореспонденция, споделените снимки и файлове, както и до затворени чат групи. Още по-опасно е, че хакерите могат да поемат контрол над профила и да се представят за неговия легитимен собственик, което създава риск от разпространение на дезинформация или извличане на чувствителна информация от контактите на жертвата.
Мащабът на инцидента остава обект на разследване, но според данни в медиите, броят на компрометираните акаунти на политически фигури надхвърля 300. Константин фон Ноц, заместник-ръководител на комисията за парламентарен контрол върху разузнаването, изрази сериозни опасения относно сигурността на комуникационните канали на депутатите, подчертавайки, че цифрите вероятно ще продължат да растат.
Целите на кибер-атаката са били значително по-широки от парламентарната зала. Докладите сочат, че сред пострадалите има дипломати, висши военни, държавни служители и журналисти. В отговор на кризата в Бундестага се водят дебати за въвеждане на по-строги мерки, включително потенциални ограничения върху използването на десктоп версията на Signal на служебни компютри, въпреки че цялостна забрана на приложението среща отпор.
Германия, която е най-големият европейски доставчик на военна помощ за Украйна, често се оказва обект на хибридни атаки след ескалацията на конфликта през 2022 година. Въпреки категоричните твърдения на германските власти, Москва продължава да отрича каквото и да е участие в подобни разузнавателни или саботажни дейности.
