Сто и петдесет години след Априлското въстание България отново е на кръстопът, изправена пред избори, които чертаят пътя между Европа и Русия. В свят, разкъсван от нови глобални конфликти, историкът академик Иван Илчев прави паралел с епохата на Възраждането, когато империите са се рушали, а един потиснат народ е поел към своята свобода.
Според акад. Илчев, и през 1876 г., и днес съществува дълбок разлом в обществените нагласи. Докато масите са гледали към Русия като към единствения възможен освободител, интелектуалният елит е имал сериозни резерви. Личности като Раковски, Каравелов и Левски са се страхували от експанзионистичните амбиции на империята, виждайки бъдещето на страната по-скоро в европейския модел.
Що се отнася до апостолите, акад. Илчев припомня, че те са били млади хора, чийто опит е бил ограничен до регионални мащаби. Въпреки това, тяхната смелост ги е превърнала в „юнаци“ – термин, който тогава е бил много по-силен от модерното „герой“. Те не са се страхували от радикални действия, каквито демонстрира Георги Бенковски със своята „Хвърковата чета“.
Днес понятието „свобода“ остава не само политически акт, но и състояние на духа, което обществото продължава да търси. На въпроса дали съвременна България е достойна за своите апостоли, историкът отговаря предпазливо, подчертавайки, че народът е разнолик и действията му винаги са функция от динамиката на времето и обстоятелствата.
