Понякога изкуството се връща там, където му е мястото, но по напълно неочакван път. Такъв е случаят с картината „Интериор на колекционерски кабинет: Алегория на зрението“, създадена около 1660 г. Тя сякаш буквално оправдава заглавието си, след като години след изчезването си отново е „забелязана“ и върната в полезрението на експертите.
Историята започва през септември 2020 г., когато произведението е откраднато от частен дом в Канада. Собственикът веднага уведомява полицията и регистрира картината в Art Loss Register – международния регистър за изгубени и откраднати произведения на изкуството. Именно този ход по-късно се оказва решаващ за разпознаването и възстановяването на творбата.
Три години по-късно, през октомври 2023 г., картината се появява в Sotheby’s. При стандартните проверки за произход експертите откриват съвпадение с данните в лондонския регистър. Оказва се, че човекът, предложил произведението за продажба, се е опитал да го представи като законно придобито на търг в Швейцария през 2015 г. Тази информация действително е била вярна, но само за предишния собственик, не и за настоящото притежание на творбата.
Връщането на картината става възможно благодарение на застрахователната компания AXA XL. След кражбата тя е изплатила обезщетение и така е придобила правата върху произведението. Въпреки първоначалното мълчание от страна на продавача, организацията успява да осигури връщането на картината и да я изведе отново на легалния арт пазар.
Финалът на тази история е показателен за силата на добрата документация и проверките за произход. Включена в нюйоркски търг през февруари тази година, картината надминава предварителните очаквания. Първоначалната ѝ оценка е между 30 000 и 40 000 долара, но в крайна сметка тя е продадена за 88 900 долара – повече от два пъти над горната граница на прогнозната цена.
Самото произведение е забележителен пример за фламандското изкуство в Антверпен. То представя т.нар. „кунсткамер“ – кабинет на любопитствата, изпълнен с научни инструменти, скулптури, ценни предмети и символи на знанието. Картината е резултат от съвместна работа: Абрахам Вилемсенс създава фигурите на путото и богинята Юнона, а Ян ван Кесел Старши изпълнява останалата част от детайлния интериор. Така творбата се превръща в изящна визуална медитация върху зрението, любопитството и удоволствието от познанието.
