Дългогодишната съдебна сага между автономните области Каталуния и Арагон навлиза в нова, чисто финансова фаза. След като през 2017 година 56 ценни произведения на изкуството бяха върнати на манастира „Санта Мария де Сихена“, днес властите в Барселона представят сметката за тяхното съхранение. Сумата от 791 000 евро е официално поискана като компенсация за разходите, направени през десетилетията, в които тези артефакти са били под каталунска опека.
В основата на искането стои аргументът, че след като договорите за покупко-продажба са обявени за нищожни, страните трябва да възстановят първоначалното състояние – включително направените инвестиции в поддръжката и стойността на предметите. Общо 12 от творбите са се намирали в Националния музей на изкуството на Каталуния, докато останалите 44 са били част от колекцията на Епархийския музей в Леида.
Историята на тези предмети е белязана от драматичните събития на Испанската гражданска война. През далечната 1936 година те са били изнесени от манастира с цел да бъдат спасени от почти сигурно унищожение сред пламъците на конфликта. Това „временно“ убежище обаче се превръща в десетилетно пребиваване, което по-късно се превръща в един от най-големите културни спорове в съвременна Испания.
Решаващият юридически удар дойде през 2021 година, когато Върховният съд на Испания потвърди, че манастирът Сихена е национален паметник още от 1923 година. Според магистратите това означава, че всякакви сделки с неговото художествено богатство са били незаконни, тъй като защитата на обекта автоматично обхваща и всички ценности, намиращи се в него.
Сега каталунското правителство поставя ясен ултиматум: 30 дни за постигане на споразумение чрез преговори. Ако Арагон откаже да покрие исканата сума за поддръжка и реставрация, конфликтът отново ще се пренесе в съдебната зала. Този случай повдига важни въпроси за това кой носи финансовата отговорност при реституция на паметници, спасени в периоди на исторически катаклизми.
