Виена се превърна в епицентър на звука и визията за 70-ия юбилей на Евровизия. Първият полуфинал предложи всичко – от грандиозна пиротехника до напрегнати емоции, докато 15 държави се бореха за място в големия финал чрез гласовете на международните журита и глобалната публика.
Фаворитът Финландия потвърди очакванията с „Liekinheitin“ – експлозивно съчетание от вокалите на Пите Парконен и виолината на Линда Лампениус. Към тях се присъединиха Гърция с парти-рапа на Акилас, Сърбия с готик метала на Lavina, Молдова с фолклорния рап на Satoshi и женския ансамбъл Lelek от Хърватия. Изненада бе и Белгия, която успя да пробие, заедно с Литва, Полша и Швеция.
Не всички обаче успяха да се опасат от елиминацията. Естония, Грузия, Черна гора и Португалия си тръгнаха рано, а най-голямото разочарование бе за Сан Марино. Въпреки присъствието на легендарния Бой Джордж, изпълнението на Сенхит не бе достатъчно, за да ги води напред в състезанието.
Паралелно с музиката, над сцената надвиснаха тежки политически облаци. Пет страни – Испания, Ирландия, Нидерландия, Словения и Исландия – обявиха бойкот в знак на протест срещу участието на Израел. Ноам Бетан, представляващ Израел с рок баладата „Michelle“, бе посрещнат с противоречиви реакции в залата, но въпреки това си осигури място във финала.
Организаторите от Европейския радиовещателен съюз се опитоха да ограничат манипулациите с гласовете, като намалиха броя на възможните гласове на човек до 10. Докато големите спонсори като Великобритания, Франция, Германия и Италия, както и домакин Австрия, влизат автоматично във финала, общият брой участници е най-ниският от две десетилетия. Според експерти, нарастващият брой бойкоти поставя под въпрос бъдещата устойчивост на конкурса в сегашния му формат.
