1. Мистерията около „Спасителят на света“ продължава да разтърсва арт общността. Картината, приписвана на Леонардо да Винчи, беше продадена за рекордната сума от 450 милиона долара през 2017 г. на търговията Christie’s. Много експерти, включително някои от Лувъра, изразяват сериозни съмнения дали произведението наистина е дело на великия майстор или е умело фалшификат. Спорът се разпалва от липсата на достатъчно документация за произхода на платното и странните ретуши по лицето на Христос. Саудият принц Мохамед Бин Салман притежава произведението, но то рядко се появява публично, което само засилва конспирациите. Тази ситуация подчертава колко субективен може да бъде пазарът на изкуството, когато огромните суми заслепят критиците.
2. Най-големият нерешен крадеж в историята на изкуството все още чака своето разплитане. През 1990 г. двама мъже, облечени като полицаи, нахлуха в музея Изабела Стюърт Гарднър в Бостън и откраднаха 13 произведения, включително картини на Вермеер и Рембрандт. Стойността на откраднатото се оценява на над 500 милиона долара, но рамките остават празни на стените на музея като символ на загубата. ФБР провежда разследванията в продължение на десетилетия, но шедьоврите остават в сянка. Тази история е пример за това как сигурността в музеите е била катастрофално подценена в миналото. Колекционерите по целия свят се питат къде се крият тези безценни платна и дали някога ще бъдат върнати в оригиналната им среда.
3. Бананът на Маурицио Кателан доказа, че границата между гениалност и шега е изключително тънка. Произведението „Комедиант“, което представлява просто банан, залепен с тиксо за стената, предизвика световен шок, когато беше продадено за 120 000 долара на Art Basel Miami Beach. Скандалът ескалира, когато друг артист, Давид Датуна, просто откъсна банана и го изяде пред публиката, твърдейки, че това е негов собствен перформанс. Кателан обаче реагира спокойно, заявявайки, че концепцията е в идеята, а не в самия плод, който може да бъде заменен. Този случай провокира огромни дебати за това какво всъщност определя стойността на съвременното изкуство и дали концептуализмът не е станал просто инструмент за финансови спекулации.
4. Борбата за връщането на Бенинските бронзове е един от най-значимите етични спорове в съвременните музеи. Тези хиляди произведения от изгубеното кралство Бенин бяха разграбени от британски войници през 1897 г. и разпръснати в институции като Британския музей. В последните години Германия и Нигерия постигнаха историческо споразумение за връщането на стотици от тези скулптури в родината им. Този процес разкрива болезненото колониално минало на европейските музеи и поставя въпроса дали западните държави имат моралното право да притежават културното наследство на други народи. Нигерия планира изграждането на новия музей Едо, за да съхрани тези съкровища, което бележи новото начало за културната идентичност на западна Африка.
5. Скендалите с фалшификатите на Пол Гоген продължават да изненадат дори най-опитните куратори. В различни периоди се появяват картини, които се твърди, че са рисувани от Гоген по време на престоя му в Таити, но по-късно се оказват умело направени копия. Използването на модерна химическа analiza и рентгенови изследвания често разкрива, че пигментите в боите не съответстват на епохата на художника. Тези случаи показват как желанието на колекционерите да притежават рядко произведение ги прави уязвими на измами. Специфичният стил на Гоген, с неговите наситени цветове и примитивни форми, е лесен за имитиране от талантливи фалшификатори, което прави автентификацията на неговите творби истински кошмар за експертите по изкуството.
6. Автоматичното унищожаване на картината „Момиче с балон“ от Банкси остана в историята като най-смелият арт трик. В момента, в който чукът на търговията Sotheby’s удари за продажбата на произведението през 2018 г., вграден в рамката механизъм започна да разкъсва платното на ленти. Вместо да загуби стойност, картината, прекръстена на „Любов в контейнер за боклук“, стана още по-ценна, защото актът на унищожението се превърна в част от самото изкуство. Банкси с това действие се призема над търговската система, която превръща творчеството в инвестиционен актив. Този инцидент промени начина, по който колекционерите възприемат концептуалното изкуство, доказвайки, че шокът и провокацията могат да увеличат финансовия интерес към един обект.
