Четири десетилетия след най-тежката ядрена авария в историята, Чернобил отново се превърна в епицентър на напрежение. Президентът на Украйна Володимир Зеленски отправи остри критики към руските военни действия, определяйки редовните полети на атакуващи дронове над опасната зона като акт на „ядрен тероризъм“. Според него, продължаващата инвазия поставя човечеството пред реалната опасност от нова катастрофа, провокирана от човешка ръка.
Ситуацията около защитния саркофаг на четвърти реактор остава критична. Миналата година бе регистриран директен удар на дрон по съоръжението, което предизвика сериозни опасения за евентуални радиоактивни течове. Украинският държавен глава подчерта, че световната общност трябва да принуди Русия да спре с тези безразсъдни атаки, преди да е станало твърде късно.
В град Славутич се състояха възпоменателни събития, по време на които граждани поставиха свещи пред символа на радиационната опасност. Те почетоха паметта на хилядите ликвидатори – пожарникари, миньори, инженери и военни – които преди 40 години рискуваха живота си, за да овладеят последствията от експлозията през 1986 година. Общо 600 000 души участваха в мащабната операция по почистването, излагайки се на смъртоносни нива на радиация.
Историческият инцидент от 26 април 1986 г. започна в 01:23 часа след провален тест за безопасност, довел до разрушаването на реактора. Последвалият пожар продължи повече от 10 дни, изхвърляйки огромни количества радиоактивни частици в атмосферата. Въпреки че Международната агенция за атомна енергия посочи сериозни конструктивни дефекти и нарушения на протоколите, тогавашните съветски власти признаха за трагедията едва седмици по-късно.
Данните за жертвите варират драстично според различните доклади – от 4 000 до близо 100 000 души, починали в резултат на облъчването в Украйна, Беларус и Русия. Днес, докато светът си спомня за тези събития, войната в региона не спира. През последните денонощия Москва изстреля масирана вълна от 144 дрона срещу Украйна, причинявайки нови жертви в Сумска област и Днипро, което показва, че заплахата за сигурността в близост до ядрени обекти остава по-актуална от всякога.
