Спорът за мраморните скулптури от Партенона придоби ново и неочаквано измерение след промяната в позицията на Анди Бърнам. Политикът, който доскоро беше сред най-категоричните поддръжници на искането на Гърция, сега изглежда се дистанцира от идеята за директно връщане на ценните артефакти.
През 2002 и 2023 г. Бърнам настояваше за тяхната безусловна реституция, но днес поставя акцент върху „културната дипломация“. Според него решението вече не е в ръцете на политиците, а зависи от вътрешните правила и правната рамка, в която работи Британският музей. Тази позиция бележи съществена промяна в досегашния му подход.
Историята на тези шедьоври е неразривно свързана с името на лорд Елгин, който в началото на XIX век ги пренася във Великобритания. Той твърди, че е получил разрешение от османските власти, управлявали Атина по онова време. Валидността и обхватът на това разрешение обаче и до днес остават основна точка на разногласие между Великобритания и Гърция.
Британският музей продължава да защитава законността на придобиването, като се позовава на заключенията на парламентарна комисия от 1816 г. Според институцията представянето на скулптурите в два различни музея допринася за по-пълното разбиране на тяхната история, тъй като предлага различни, но взаимно допълващи се гледни точки.
Мащабът на колекцията, известна още като „Мраморите на Елгин“, е впечатляващ. Тя включва 17 фигури от фронтоните на Партенона, 15 метопи и над 73 метра от оригиналния фриз. От години Гърция е подготвила специално място за тях в модерния Музей на Акропола, където скулптурите биха могли отново да бъдат представени като част от едно художествено цяло.
Въпреки че Гърция отправя официално искане за връщането им още през 1983 г., продължилият десетилетия спор все още не е разрешен. Новата позиция на Бърнам допълнително усложнява един от най-продължителните културни спорове в света, оставяйки бъдещето на античните скулптури в ръцете на институциите и предмет на бъдещи преговори.
