1. Джеф Кунс продължава да шокира света с цените на своите stainless steel sculptures. Неговата работа „Заек“ (Rabbit) се превърна в символ на екстремния пазар на съвременното изкуство, когато бе продадена за над 91 милиона долара на търг на Christie’s. Този обект, който прилича на надуваема играчка, предизвиква яростни дебати сред критиците за това дали концептуалното изкуство е просто маркетинг. Джеф Кунс използва индустриални материали, за да изследва потребителската култура, но за много хора сумата е абсурдна. Въпреки това, Джеф Кунс остава един от най-влиятелните живи артисти, чийто подход към кича се превръща в нова форма на лукс, която определя естетиката на XXI век и променя начина, по който възприемаме стойността на обектите.
2. Деймиън Хърст е известен с това, че вкарва истински животни в формалдехид, за да провокира разговор за смъртта. Неговото най-известно произведение „Физическата невъзможност на смъртта в съзнанието на жив тиреля“ е истинска акула, която плава в стъклен резервоар. Деймиън Хърст предизвика скандал, когато призна, че оригиналната акула е била заменена с нова, след като първата започна да се разпада. Това постави въпроса дали стойността на изкуството се крие в оригиналния обект или в идеята на Деймиън Хърст. Този подход към био-изкуството остава един от най-дискутираните феномени в съвременните галерии, смесвайки биологията с провокацията и поставяйки под въпрос границата между науката и естетиката в модерния свят.
3. Олтарът на Генто е център на една от най-големите мистерии в историята на изкуството поради кражбата на един от неговите панели. Панелът „Праведният съдия“, създаден от Ян ван Ейк и Хуберт ван Ейк, бе откраднат през 1934 година и до днес не е открит. Белгийските власти и Интерпол провеждат множество разследвания, а теорийони твърдят, че произведението се намира в частна колекция. Липсата на този фрагмент прави цялото произведение непълно, което създава странно чувство на празнота за милионите туристи, посещаващи катедралата в Генто. Историята около Олтарът на Генто доказва, че някои произведения на изкуството притежават магнитна сила, която ги прави мишени за престъпници и легенди за поколения напред.
4. Яйои Кусама е превърнала своите „Стаи с безкрайни огледала“ в най-фотогеничните места за посетителите на музеите по целия свят. Японската художничка използва огледала и LED светлини, за да създаде илюзия за безкрайност, която поглъща зрителя. Този опит е част от борбата на Яйои Кусама с нейните халюцинации, които тя пренася върху платното и в пространството. Популярността на Яйои Кусама в социалните мрежи, особено в Instagram, превърна изкуството ѝ в глобален феномен, където границата между естетиката и селфи културата се размива. Въпреки това, концептуалната дълбочина на Яйои Кусама остава свързана с темите за самозаличаването и космоса, предлагайки на зрителя бягство от реалността в свят от светлини.
5. Маурицио Кателан буквално затегли банан с тиксо за стената и го продаде за 120 000 долара. Произведението, наречено „Комедиантът“, предизвика световен скандал по време на Art Basel Miami Beach, когато се оказа, че всеки може да повтори този жест. Още по-абсурдното се случи, когато друг артист, Давид Датуна, изяде банана пред публиката, твърдейки, че това е негов собствен перформанс. Маурицио Кателан използва този жест, за да се подиграе на пазара на изкуството и на това как хората приписват стойност на обекти въз основа на името на автора. Този случай остава еталон за провокацията в съвременния арт свят, доказвайки, че понякога идеята е много по-скъпа от материала.
6. Реставрацията на фреската „Ecce Homo“ в Испания се превърна в най-забавния провал в историята на изкуството. Местна жена, известна като Сесилия, реши да „поправи“ картината в църквата в Борха, но резултатът приличаше повече на картоф, отколкото на Исус. Вместо да бъде трагедия, този инцидент превърна малкото село в туристическа точка, тъй като хиляди хора дойдоха, за да видят „Монко Исус“. Този случай подчертава огромната разлика между любителския ентусиазъм и професионалната консервация на културните ценности. Историята на Сесилия ни напомня, че понякога грешките могат да създадат нова, макар и неочаквана, форма на популярност, която привлича вниманието на целия свят по най-необичайния начин.
