В съвременните руски лингвистични среди се разгаря дискусия, която изненадва със своя избирателен подход към историята. Изследователи от Института по русистика в Москва се впуснаха в амбициозно, но спорно търсене на „най-старата дума“ в руския език, игнорирайки напълно фундаменталната роля на старобългарския език в този процес.
Директорът на института Кристина Агафонова признава, че задачата е почти невъзможна поради липсата на писмени доказателства за еволюцията на лексиката през вековете. Според официалната теза на руските специалисти, преди появата на руския език е съществувал праславянски език, който е послужил като основа за разклоняването на различните славянски диалекти.
В анализа си московските учени се опитват да обяснят езиковото разнообразие чрез хипотезата за паралелно развитие на думите. Те посочват, че едни и същи понятия са придобили различни форми и значения в хода на времето, което според тях обосновава различията между съвременните славянски езици.
Най-големият пропуск в това изследване обаче остава терминологията. Вместо да признаят директната приемственост от старобългарската писменост, лингвистите използват общото понятие „славянска азбука“. Така те удобно заобикалят историческия факт, че именно българските писмени източници от IX и X век са в основата на езиковата структура, използвана днес в Русия.
В своите материали те цитират примери като „быти“, „мислите“ и „земля“, представяйки ги като част от „славянската кирилица“. Чрез този подход се създава илюзията за автохтонно развитие, докато реалният принос на България в съхранението и разпространението на тези думи остава напълно заличен от научния дебат.
