Венецианското биенале отново се превърна в арена на крайности, където темата за „минорните тоналности“ разкрива една доста мрачна и сетивна картина на съвременния свят. Откриването на 9 май беше съпроводено от обществено напрежение, но истинският фокус се измести върху шокиращите инсталации в националните павилиони, които прекрачват границите на традиционната естетика.
Австрийският проект „Sea World“ на Флорентина Холцингер предложи най-радикалния подход, превръщайки посетителите в активни участници в биологичен цикъл. Чрез инсталация, свързваща екологични тоалетни с аквариум, в който плуват хора, авторката директно изправя публиката пред последствията от техните физиологични нужди и екологичния колапс. В същото време, беларуският павилион в църквата San Giovanni Evangelista залага на обонятелната памет, използвайки специално създаден парфюм, имитиращ аромата на пресен гроб и гниещи цветя, за да разкаже за дисидентството и цензурата.
Германският павилион насочва погледа към историята на архитектурната разруха. Чрез мозаечна фасада, репликираща рушащ се жилищен комплекс от ГДР, и интериор в цветовете на съветските казарми, покойната художничка Хенрике Нойман изследва приемствеността на авторитарните режими. Елементи от бита, като разрязани столове и мебели от западногермански домове, служат като меланхолични артефакти на една отминала епоха.
Японското участие подхожда с доза ирония към родителството. Артистът Ей Аракава-Наш поставя посетителите в ролята на гледачи на реалистични кукли бебета, разпръснати из залата. В техните памперси се крият поетични текстове, напомняйки, че зад ежедневните грижи и биологичните отпадъци се крие съкровената същност на създаването на живот.
Дания от своя страна разглежда бъдещето на репродукцията през призмата на технологията и порнографията. Изложбата на Мая Малу Лизе представя криогенни лаборатории като храмове на новата ера, където сперматозоидите се превръщат в обект на микроскопични състезания. Това е провокативен поглед към намаляващата плодовитост и търсенето на алтернативни стимули в една все по-дигитализирана реалност.
Биеналето продължава до 22 ноември, като в програмата е включено и българското участие с проекта „Федерация на минорните практики“. Тазгодишното издание категорично доказва, че изкуството вече не се стреми да бъде красиво, а да бъде огледало на нашите най-дълбоки социални и биологични страхове.
