В откровена дискусия проф. д.н. Венелин Терзиев разгръща тезата, че съвременното българско общество е попаднало в капана на дълбока криза, породена от липсата на автентичен морал и идеологическа посока. Според него, свободата на словото у нас е илюзия, тъй като публичното пространство е доминирано от строго контролирани анализатори и медии, които обслужват интересите на статуквото, вместо да задават неудобни въпроси.
Професорът, който носи опита на войнската дисциплина, споделя, че страхът не е пречка, ако човек успее да издигне над него висши цели и лична отговорност. Той подчертава, че днешният култ към материалното е заменил фундаментални понятия като чест и достойнство, които са се превърнали в „неудобни“ теми за управляващите. В този контекст, образованието, основано на ценности, се явява единственият мост към възраждането на нацията.
Що се отнася до политическия хоризонт, Терзиев е скептичен към очакванията за бърза промяна чрез нови лица. Той посочва, че дори когато избирателите гласуват за алтернатива, липсата на нова идеология и вкорененият манталитет на слугинаж пречат на реалната трансформация. За него държавният апарат и съдебната система не могат да бъдат поправени с магическа пръчка, докато моралът остава маргинализиран.
Личната мисия на проф. Терзиев днес е тясно свързана с паметта – той работи активно по възстановяването на военни паметници, виждайки в тях барометър за любовта към Родината. Този проект е неговият начин да допринесе за духовното израстване на обществото и да напомни за героичните примери от историята, които изискват вяра и сила.
В контекста на празника на Св. Георги Победоносец, той прави паралел между силата и вярата, описвайки ги като двете страни на една монета. За него победата над „зимата“ в обществен план е възможна само чрез синергията на тези две качества. Посланието му към българите е ясно: за да се излекуваме от болестта на безверието, трябва да се върнем към корените си и да се научим отново да отстояваме принципите, които ни правят народ.
