Докато голяма част от Европейския съюз се насочва към все по-рестриктивни мерки спрямо миграционните потоци, Испания избира коренно различен път. В интервю за медиите, министърът по въпросите на миграцията Елма Саис представи страната си като пример за държава, която залага на интеграцията и социалното признание на чужденците като двигател за развитие.
В основата на тази стратегия стои мащабен план за легализация, който може да даде законен статут на над половин милион души, живеещи в Испания. Според властите в Мадрид, тези хора вече са част от обществото, но липсата на документи ги поставя в правен вакуум. Процесът е подкрепен от внушителните 700 000 подписа на граждани и широк консенсус сред неправителствения сектор и бизнеса.
Критиците от Брюксел изразяват притеснения, че подобен ход може да подкопае правилата на Шенгенското пространство. Испанското правителство обаче категорично отхвърля тези опасения. Министър Саис подчертава, че решението е въпрос на национален суверенитет и че новите легални статути са обвързани единствено с правото на труд и пребиваване на територията на Испания, без автоматичен достъп до останалите европейски държави.
Прагматизмът на Мадрид е подплатен със статистика – над 40% от новите работни места в страната след последната трудова реформа са заети от чужденци. Министърът твърди, че хуманният подход не само не пречи на сигурността, но и я подобрява, като превръща хаотичните движения в „редовна, подредена и безопасна“ миграция.
В по-широк план, Испания се стреми да утвърди своята роля на международната сцена чрез придържане към мултилатерализма. Това понякога води до дипломатическо напрежение с ключови съюзници като САЩ, особено по въпроси, свързани с отбранителните разходи и външната политика. Въпреки тези периодични конфликти, Мадрид продължава да се позиционира като надежден и последователен партньор, който вярва в силата на международното право.
