Има изкуство, което не просто се гледа, а се вдишва. То превръща зрителя от обикновен наблюдател в активен участник в една ефирна приказка, където границите между реалността и съня се размиват. Такова е усещането пред платната на Борис Стайков, които ни канят да потънем в синевата и да открием в себе си неподозирани сетива за светлината и нейните безкрайни превъплъщения.
На 12 май, точно в 18:00 часа, пространството на Чешкия център в София ще се превърне в пристан за неговата най-нова изложба, озаглавена „Въздушни кули“. Тази експозиция е много повече от обикновен сбор от маслени платна и пластики; тя е философско пътуване отвъд познатия хоризонт, където цветовете не са просто пигмент върху платното, а ухания, звуци и наситена с притчи тишина.
Борис Стайков, чийто творчески път започва от град Пещера през 1971 г., носи в себе си специфичен визуален код, който пренася върху своите творби. Като магистър по графичен дизайн и визуална комуникация от Нов български университет и дългогодишен член на Дружеството на пазарджишките художници, той е изградил изключително разпознаваем почерк. Неговата палитра е жива и пулсираща, боравеща с цветови петна, които сякаш пресъздават самата материя на духа.
Заглавието на изложбата носи в себе си красива двойственост. „Въздушни кули“ е колкото конкретно описание на вертикалните стремежи на твореца, толкова и метафора за условността на нашето битие. Чрез симбиозата между маслената живопис и скулптурата, авторът ни въвлича в една вечна и благородна битка с „вятърните мелници“ на сивото ежедневие, опитвайки се да отвоюва свят, в който мечтателите имат своето запазено място.
В изложбената зала традиционните роли на „посетители“ и „ценители“ избледняват. Вместо тях остават само нюансите на резедавото, слънчевото и лунното, които водят през лабиринти от спомени, песни и полети. Това е покана да настроим вътрешния си резонанс на честотата на прекрасното – онова, което остава скрито за обикновения поглед, но се разкрива пред всеки, готов да се остави на вятъра на вдъхновението.
