През 60-те години на миналия век, когато официалната художествена сцена в България следваше строго начертани правила, една група жени избраха различен път. Те не търсеха шумното признание, а тишината на природата и искреността на платното. В центъра на това духовно бягство стои Лика Янко – фигура, чието творчество остава един от най-ярките примери за индивидуална свобода в българското изкуство.
Новата експозиция в Двореца, озаглавена „Пътуване към образа“, ни кани да надникнем в ранните години на тази изключителна художничка. Вместо да показва вече утвърдения й стил, изложбата се фокусира върху десетилетието на търсенията – времето, в което Лика Янко изгражда своята визуална истина. Това е период на експерименти, в който тя превръща веществения свят в символен език.
Интересен и малко познат акцент в изложбата е разказът за неформалните пленери. Далеч от очите на критиката, Лика Янко и нейните колежки като Ваня Дечева, Дора Кънчева и Олга Вълнарова организират свои пътувания из Родопите и Мелник. Тези срещи не са просто творчески командировки, а акт на спонтанен, почти игрив бунт срещу нормативите на епохата. Те търсят първичното, автентичното и красивото там, където идеологията не достига.
Въпреки че тези художнички никога не са обявявали обща естетическа платформа, техните произведения говорят за споделено светоусещане. Изложбата в Националната галерия се опитва да реконструира тези настроения, изваждайки на светлина образи, които дълго време са оставали в периферията на официалната история. Това е опит да се попълнят „белите петна“ в нашата културна памет чрез силата на живописта.
Кураторите Николай Ущавалийски и Ива Велева са подбрали творби, които не просто илюстрират един живот, а очертават силуетите на събития и факти, които досега бяха само бегло скицирани. Посетителите могат да се потопят в този свят на мълчание и наситена духовност от 29 април до 5 септември 2026 година.
Националната галерия, която пази една от най-богатите колекции на Лика Янко благодарение на нейното лично дарение, отново ни напомня защо тя е незаменима част от българския модернизъм. „Пътуване към образа“ е покана за всеки, който иска да види изкуството не като професия, а като съдбовен избор и вътрешно освобождение.
