Светът на изкуството и морето притихнаха пред новината за кончината на Михаил Заимов – личност, която трудно може да бъде побрана в една единствена дефиниция. Той беше едновременно художник, фотограф, журналист и неуморен изследовател на морските ширини, оставяйки след себе си богато наследство от образи и думи. Неговата многостранна природа го превърна в едно от най-разпознаваемите лица на съвременната българска култура.
Роден през 1967 г. в София, Заимов извървява пътя от софийските улици до престижната Académie des Beaux-Arts в Париж. Неговата страст към естетиката обаче не остана затворена в ателиетата, а намери своя най-силен израз под повърхността на водата. Като подводен фотограф той разкри пред публиката неподозирани светове в десетки изложби у нас и в чужбина, превръщайки се в посланик на тишината под вълните.
Михаил Заимов не беше просто пасивен наблюдател, а активен защитник на природата. През 2019 г. неговата гражданска доблест бе призната с номинация за Мъж на годината, след като той пръв алармира за екологичната заплаха от потъналия преди век кораб „Мопанг“ край Созопол. Рискувайки сигурността си, той организира доброволческа акция за ограничаване на мазутния разлив, доказвайки, че любовта му към Черно море е дейна и безкористна.
В творчеството си той майсторски преплиташе визуалното изкуство с литературата. Книги като „Черноморски диалози“ и „Созопол в образи и думи“ остават като вечен паметник на неговата привързаност към крайбрежието. Неговата последна голяма изява, 18-ата му самостоятелна изложба „200 мига от реалността“, бе приета като дълбок емоционален автопортрет на един емпатичен и съзерцателен дух, който умееше да спира времето в един единствен кадър.
Освен с камера и перо, Заимов бе познат на широката общественост и като лице от малкия екран, водейки предаването „Денят започва с култура“ по националната телевизия. Неговият значим принос към обществения живот бе официално отличен и от държавната власт с Почетния знак на президента. Днес си отива един истински аристократ на духа, чийто поглед винаги търсеше смисъла и красотата отвъд видимия хоризонт.
