Всеки 29 април светът празнува Международния ден на балета – дата, избрана в София през 1982 г. от ЮНЕСКО. Празникът е посветен на Жан Жорж Новер, „бащата на балета“, чиито теоретични основи от 1759 г. определят изящните движения, които възхищаваме и до днес.
Зад блясъка на сцената се крият любопитни факти. Самата дума „балет“ произлиза от латинските ballo и ballare, което означава просто „танцувам“. Изкуството се ражда през 1459 г. в Италия, по време на кралска сватба, където танцът е служил за театрално представяне на ястията.
Интересно е, че в началото балетът е бил почти изцяло мъжки свят, а женските роли се изпълняват от мъже с маски. Първата жена-балерина, Мадмоазел Де Лафонтен, се появява едва през 1681 г., променяйки завинаги облика на сцената. По-късно Карло Блазис създава класическата система от пет основни позиции на краката, която остава стандарт в обучението.
Революциите в костюма и техниката също са забележителни. Мари Талиони въвежда танца на пръсти в „Сильфидата“, а Мари Камарго смело скъсява полите си и отказва високите токчета, за да демонстрира виртуозността на стъпките си.
Детайлите са от решаващо значение. Розовите сатенени панделки на палците не са само за естетика – те са дълги общо два метра и се завързват по специфичен начин, за да осигурят максимална стабилност на глезена.
Професионалният живот на една балетна обувка е кратък. По време на един сезон един танцьор може да износи до 120 чифта палци, поради огромното натоварване.
Емблематичната пачка е истински шедьовър. На изработката на една такава може да отнеме до 120 часа труд, като тя се състои от над десет слоя тюл и метален обръч. При добър гриж, качествената пачка може да служи до 30 години.
В класическия балет съществува и строго определение за физическия идеал. Теглото на балерината често се изчислява по формулата: височина минус 122 сантиметра, като се търсят пропорции с дълга шия, къс торс и издължени крайници.
